Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Очите на Дана заиграха и тя се усмихна.
— Значи така! — възкликна Бепи, осъзнавайки истината. — Казала ти е да си сложиш ролките, преди да легнеш с мен, а? За да не бързам много ли? Прав ли съм? Точно така! Върна ми го тъпкано, а аз я мислех за мухъл! Проклет да съм. През цялото време я имах за глупава! Тая жена, както си примигва, се промъкна чак в кревата ми през моята първа брачна нощ!
— Майка ми глупава? Твоята майка е глупава, а не моята — заяви Дана. — И не я наричай мухъл, ясно ли е?
Бепи се засмя на Дана, която се беше проснала по корем на дивана и изглеждаше готова за война.
— Хайде, малка неаполитанке, стани и ела в леглото да си направим едно дневно представление. Обаче първо си свали бронята. Ролките имам предвид.
— Не, Бепи. Искам да опазя косата си в добър вид за довечера. Ще трябва да ме приемеш както съм, ако ме искаш!
Тя разтвори халата си, откривайки голото си и младо тяло пред него. Приятни мисли накараха очите на Бепи да се отворят широко.
Дана се мушна в леглото и те започнаха да се целуват и боричкат. След няколко часа любене и дрямка Бепи се събуди и извика:
— Побързай! Закъсняваме за вечерята и програмата. Хайде да се изкъпем заедно, Дана. Ще спестим време.
— Тя го изгледа въпросително и каза:
— Закъсняваме, а ти искаш пак да започнеш с игрите. — Тя се поколеба. — Доколкото те познавам, така и няма да отидем на вечерното шоу.
— Сега да не ми кажеш, че майка ти те е предупредила и за войнишката приказка за душа и сапуна.
Той се вмъкна под душа и остави стъклената врата отворена за Дана.
— Подиграваш ли се? Майка ми не знае такива неща. Тя е светица. И престани да говориш за нея, ако обичаш! Отмести се!
Вечерята беше отлична, а програмата прекрасна. Дзупели беше в изключителна форма. След представлението той дойде на масата им и се ръкува с тях.
— Ей там е седнал управителят на хотела — каза той. — Помоли ме да дойда при вас и да ви поздравя, както и красивата ви булка. Защо ли? Защо трябва да идвам и да поздравявам едно толкова младо момче? — попита той шеговито. — После си казах: „Може би този младеж е дон или син на някой дон? Я по-добре да отида.“
Малко притеснено, но без да го канят, Пат седна на масата им. Бепи и Дана се смяха на опитите му да подхване някакъв салонен разговор и на шегите му.
Той ги покани на разходка с яхтата му следващата сутрин. Имал екипаж от трима души, които добре знаели как да се грижат за гости.
Бепи си помисли: „Това е далечен вик от Бруклин.“ Дана пък го попита тихо:
— Не е ли това истинският живот?
На другия ден Дана и Бепи отлетяха за Ню Йорк. Братът на Дана ги посрещна на летището и ги откара в току-що ремонтирания им апартамент. Беше уютен и вътре миришеше на нови мебели. Намерила го бе леля Анна.
— Взимайте този апартамент! На сметка е! — бе им казала тя с кресливия си глас. — Само четиридесет и два долара на месец.
Всички си замълчаха. Решиха, че е по-добре да го вземат, защото иначе… Лелята на Бепи имаше навика да раздава юмруци, когато хората не я слушат. Обаче апартаментът беше много хубав.
Същата вечер Бепи и Дана бяха легнали на дивана и гледаха телевизия, когато телефонът иззвъня. Бепи се обади от спалнята. Беше Але Хоп. Звънеше само за да се чуят.
— Кой се обади, Бепи? — попита го Дана, когато се върна.
— Але Хоп.
Тя се преви от смях.
— Защо му викате така?
— Истинското му име е Алфредо Ополито. Когато беше дете, заекваше малко. Казваше „Името ми е Али Оп-Оп-Оп“ и не успяваше да довърши. Обаче не е тъп, Дана. Мога само да ти кажа, че е верен приятел.
На двадесет и три годишна възраст на Бефино Менесиеро му предстоеше да стане баща. Лекарите потвърдиха, че Дана е бременна.
„Дана, не прави това. Не прави онова. Това е много тежко. Остави Бефино да го вдигне.“ Такива думи ехтяха постоянно в апартаментите на родителите им в Бруклин.
Беше прекрасно да наблюдаваш тези малки прояви на обич и нежност, които една бременна жена предизвиква у бъдещите баби и дядовци. И беше удивително колко мързелива могат да я направят те. Разбира се, това бе само временно, защото след раждането на бебето те щяха да идват да го виждат само през почивните дни. Гордите баби и дядовци зорко наблюдаваха снахата, за да са сигурни, че ще си свърши работата добре.