Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
Музиката свиреше и някои от гостите танцуваха, други се наслаждаваха на изобилието от храни и вино. Майката на Дана, развълнувана и с плаха надежда, че всичко в деня на сватбата на нейната дъщеря ще мине безупречно, се усмихваше и примигваше, когато чуваше шушуканията на гостите, които се правеха, че не забелязват представителите на висшата йерархия от подземния свят, насядали на специални маси. Паскуале не знаеше дали да се усмихва и да се гордее със сина си, или да се чувства неудобно. Гледаше Бефино и мислите му прескачаха от едната емоция в другата.
Бепи и Дана заминаха със самолет за две седмици във Флорида да изкарат медения си месец. Дана направо мъркаше като коте от удоволствие. Правеха това, което обикновено правят туристите, и другото, което обикновено се прави през меден месец. Струваше им се, че живеят в рая.
Когато Бепи се обади по телефона, за да провери бизнеса, Маймуната го попита:
— Как е меденият месец?
— Ходихме в Света на папагалите и в Света на маймуните. Нали знаеш, всевъзможни глупости от тоя род. Дана обича да разглежда туристически атракции. Така че по цял ден водя булката си на екскурзии. Това се прави по време на меден месец, Маймун. Ходиш в зоологически градини.
— А аз си мислех, че през медения месец трябва да се чукате.
— И това се прави. Между посещенията в зоологическите градини.
Младото семейство отседна в най-новия хотел в Маями Бийч. Дон Емилио имаше връзки в цялата страна и използва влиянието си да направи медения им месец изключително хубав. Хотелът бе уведомен, че Бефино е негов приятел, вследствие на което към тях се отнасяха като с особено важни личности. Дана и Бефино бяха изненадани, когато управителят ги посрещна при пристигането им с шампанско и кутия пури, подарък от хотела. Бепи знаеше, че единствено донът може да стои зад това специално отношение. Развлекателната програма там се водеше от Пат Дзупели, известен още като Паскуале Велики. Дана и Бепи много го харесаха, защото шегите му бяха италиански и еврейски.
— Разкошният живот много ти харесва, а, Дана? — попита я Бепи един спокоен следобед в стаята им. Беше я наблюдавал как се движи из апартамента им свободно, сякаш винаги е живяла в такава изискана обстановка. — Наистина обичаш луксозните хотели, хубавата храна и красивите коли под наем. — Той й се усмихна. — Здравата си лапнала по тия неща, а, Дана?
— Защо не? Ти не си ли? — попита тя, разтривайки бавно гърдите му. — Заради това се омъжих за теб, Бефино Менесиеро-Шакитанеца. Защо те наричат така?
Той я пусна и се обърна към балкона.
— А, това е останало от старата родина, от времето на дядо ми. Старите хора обичат да наричат по-младите италианци с такива имена, за да ги накарат да мислят и се държат като истински италиански мъже, а не като деца. Не означава нищо. Забрави го.
— Не ти вярвам, Беп. Видях как те поздравяваха на сватбата онези важни мъже. Поздравяваха те като истинска важна клечка. Обаче ти си много млад. Не мога да си обясня защо се отнасят с теб толкова добре.
Бепи премълча и продължи да гледа океана от балкона.
— Попитах брат ми Армандо — продължи Дана. — Той ми каза, че не знае колко е вярно, но си бил известен като изпълнител на поръчкови убийства за мафията. Говорело се, че си човек на най-главния и донът не криел, че те харесва. Казах на брат ми, че е откачил. Че ти никога няма…
— Що за глупости, Дана? Ти и брат ти да не сте журналисти? Изпълнител на поръчкови убийства? Брат ти не знае какво говори. Сигурно се е шегувал. Аз работя на „Уолстрийт“, знаеш го. Организираме залагания от името на мафията. Така се познавам с някои от тях. А имам и заведения за сандвичи, нали така? Тогава откъде ти идват наум тия глупости за убийствата? — Той отиде до нея и нежно обви кръста й с ръце. — Хайде да се любим или да измислим нещо друго. Би трябвало да правим меден месец, а не интервю за живота ми. Щеше ли да се ожениш за убиец, глупаче? — каза той, опитвайки се да я накара да се усмихне. — Убийци са тия, дето говорят. Хайде да се чукаме.
— Как можем да правим любов, ако ми говориш така? — нацупи се Дана. — Убиваш ми желанието. „Хайде да се чукаме.“ Звучи толкова гадно.
— Убивам ти желанието? Така ли? Е, а как мислиш, че се чувствах през великолепната си първа брачна нощ, когато си облякох новата пижама от терилен заради теб, отворих шампанското, а ти влезе като вихър с един чудесен пеньоар и навита на ролки коса? Обаче пак те любих и не направих сцена, нали? Обясних си го с това, че ти е за първи път. Не исках да ти развалям настроението и не споменах за ролките. Тия проклети неща непрекъснато ме блъскаха в очите. Ако не ми беше жена, щях да изскоча през прозореца и да избягам. Майка ти не ти ли е казвала какво да правиш през първата брачна нощ?