Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
С несекваща усмивка, Сали нежно докосна ръката й и каза:
— Хайде, мила. Трябва да се видим с останалите.
Обаче дори докато обикаляше от маса на маса, Анита непрекъснато обръщаше поглед към Бефино.
— Ха сега де, тая жена наистина много обича италиански салам — обърна се Бепи засмян към приятелите си. — Способна е да изгълта цяла палка.
Подтикнат от развеселената забележка на Бепи, Маймуната опита да пласира една от плоските си шегички.
— Гледайте само какъв човек е Бефино Менесиеро. Той няма врагове — абсолютно никакви. Защо? Защото всичките са мъртви! — каза той на висок глас. — Загрявате ли? Мъртви са!
Маймуната беше единственият, който се разсмя. Бепи го прониза със смразяващ поглед и после се обърна към Але Хоп:
— Прекалено много пие. Остави го на сухо. Още сега.
След тържеството Бепи се отправи към жилището на родителите си в стария квартал, защото тази нощ Дана щеше да бъде там, докато той е на сватбата на Големия Пат.
Докато прекосяваше, слабо осветената входна площадка на блока, той чу плач от едно тъмно ъгълче зад стълбите. Бавно се приближи към източника на звука и видя, че това е Джеси — старият негър, който миеше етажите и лъскаше металните пощенски кутии във входното фоайе. Бепи се наведе и го заговори:
— Защо плачеш, стари приятелю?
Джеси погледна Бепи и започна да бърше очите си с мръсен парцал за лъскане.
— Господин Бепи, не съм те виждал от много време. Как си? Чух, че вече си женен. Къде живееш сега, господин Бепи?
— Близо до булевард „Форт Хамилтън“. Вече доста време съм женен. Защо плачеш, Джеси? Какво се е случило?
— Господин Бепи, идва ми да пукна от мъка — започна да обяснява старецът. — Помниш ли, че винаги миех стълбите следобед и ти свирех с мойта хармоника? Хубави времена бяха. Да, ама вече всичките собственици в тоя квартал ме карат да мия стълбите само през нощта — от дванайсет до седем сутринта. И сега, понеже вече мене ме няма вкъщи през нощта, семейството ми непрекъснато си пати.
— Какво искаш да кажеш?
— Жена ми е на седемдесет години. Аз съм седемдесет и две. Внучката ми е само на тринайсет. Майка й умря и ние взехме момиченцето да си го гледаме като наше дете. Като изляза за работа, двама лоши мъже, които живеят на горния етаж в същия блок, идват в нашия апартамент, взимат малката ми внучка в техния апартамент и й причиняват болка. Карат я насила да прави секс, а тя е още дете. Даже й дават наркотици. Тя става наркоманка. Една нощ изритаха жена ми в корема три пъти. За малко да умре. Жена ми е болна. Много е болна. Казах им повече никога да не правят така, а те ми викат, че всичките ще ни избият, ако ги обадя на полицията. Не мога да кажа на полицията. Не мога да говоря. Мога само да плача. Вчера внучката ми имаше голям кръвоизлив. Те правят секс на такова малко дете… даже и отзад. И ръцете я болят от тия игли. „Деденце, тия момчета ме мъчат“, вика ми тя. — Старецът отново се разплака в омазания с паста за полиране парцал.
— Не мога да повярвам, че правят такива неща на малко дете! Направо ми се повдига! И много се ядосах! Кажи ми, Джес, тия типове малолетни ли са? Бели? Черни? Какво представляват? На каква възраст са?
— Не са малолетни и са черни като задника ми. На около двайсет и пет години са. Те са сутеньори, господин Бепи. Точно такива са — сутеньори. И ми викат Чичо Том, щото работя на белите. Ами нали няма цветнокожи, които да предлагат работа, така ли е?
Бепи погледна замислено Джеси.
— Дай ми номера на апартамента си, приятелю. Май че познавам един човек, който може да ти помогне — каза той бавно. — Кажи ми и кой номер е апартаментът на сутеньорите. Имаш ли молив?
— Естествено. Графитът е счупен, но ще ти свърши работа, нали?
— Разбира се. Ще го изпиля на цимента, докато се покаже достатъчно графит.
— Много се радвам, че пак се виждаме, господин Бепи. Мъчно ми беше за теб. Кой е този човек, господин Бепи? — попита обнадежден старецът. — Кой е този човек, дето ще ми помогне?
— Казва се Пит. Може би ще успее да се справи с тия двамата.
— И той ли е италиано като теб?
— Не. Ако някой те пита, кажи, че е евреин. Май че е от Темпъл Сити. Лека нощ, старче. Мисля, че няма да плачеш още дълго.
На следващата вечер Бепи, Але Хоп и Маймуната играеха заедно билярд.
— Около полунощ трябва да свършим нещо за един мой стар приятел — съобщи им Бепи. После каза на Маймуната да намери кола и към дванадесет часа да бъде готов за тръгване.