Човек на почит
- Автор: Лондон Дарил
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Величков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Човек на почит». Краткое содержание книги:
— Редно ли беше да чука онова малко, черно момиче от долния етаж, докато му потече кръв от задника? Редно ли беше да го тъпче с наркотици? — попита я той строго и с тих глас. — Щеше да убие бабата и дядото. Това знаеш ли го? — От този момент започна да повишава глас. — А ти какво правеше на това малко дете, а? Защо си тук? Тя е само на тринайсет години. Вие нормални ли сте бе, майка му стара? Тя е още дете. Ето затова убих тия извратени мръсници. Те бяха гадна измет!
После понижи рязко глас и продължи:
— Понеже си бяло момиче, няма да ти направим нищо лошо. Затова престани да дрискаш. Не бой се — говореше той успокоително, за да не я плаши още повече. Тялото й беше вцепенено от страх. Неспособна беше да реагира. Але влезе енергично в стаята.
— Оня скапан чукундур е morte. — После попита на италиански: — Какво ще правим с тая лесбийка?
— Трябва и тя да мине по реда си, естествено — отговори Бепи на сицилиански диалект. — Няма начин да не се разприказва. Прекалено опасно е за нас. Извий й врата на тая сбъркана свиня. Счупи го бързо и рязко. Не я карай да страда.
— Ясно, ще го направя — отвърна Але без колебание.
Изведнъж лесбийката се надигна и започна с креслив глас да ги моли за живота си на чист италиански. Бепи и Але бяха като гръмнати от смайващото откритие, че тя е италианка и е разбирала всяка казана от тях дума.
Устата на Але Хоп зейна широко и той изръмжа:
— Е-ега ти!
Бепи се взираше в Але с изписано на лицето объркване и се чудеше как да постъпи. Понеже не можеше да говори, без момичето да го разбере, като глухоням, той направи на Але знак с очи, чието значение беше „bocca la morte“35. Але го разбра и без колебание мигновено я уби, счупвайки врата й с едно бързо, усукващо движение на яките си ръце. После я целуна веднъж отстрани по устата, което беше жест на симпатия.
— Защо трябваше и тя да бъде тук тази нощ? — попита Бепи. — Исках да очистя само чернилките. Кофти ми е за нея. Обаче имах ли избор?
— Нямахме абсолютно никакъв избор — съгласи се със съчувствие Але, все още наведен над нея, за да я прекръсти.
Бепи отиде в кухнята и намери един касапски нож. Хвана го много внимателно, като използва носна кърпа, и го потопи в кръвта на мъжа върху дивана, пробивайки повторно дупките в корема и гърдите му. След като се постара ножът да е обилно намазан с кръв, той отиде в спалнята и го мушна в раната, зееща в корема на човека върху леглото. Сви пръстите и дланите на негъра около дръжката. Смесвайки кръвта на двамата върху оръжието на убийството, той изграждаше версия за скандал, последван от две убийства и самоубийство. Щеше да се създаде впечатление, че лежащият в спалнята мъж е извил врата на лесбийката, после, в скарване заради нея, е убил приятеля си, като го е намушкал в сърцето, и се е самоубил със същото оръжие. На ножа имаше само негови отпечатъци, а смесването на двете кръвни групи щеше да е от голямо значение за следствието. Наркотиците, които явно бяха употребили двамата, също можеха да минат за фактор, допринесъл за фаталните събития.
Преди да излезе, Бепи мина от другата страна на леглото, където имаше свещник, и запали свещта.
— Да им вземем ли парите? — попита Але, докато наблюдаваше как Бепи духва кибритената клечка. Върху тоалетната масичка имаше купчинка двадесетдоларови банкноти.
— Вземи само половината. Не искам да се създава впечатление за грабеж. Тая работа трябва да изглежда като разправия помежду им.
Той отново се замисли, после се обърна към Але:
— Откъсни едно копче от ризата на оня в спалнята и ми го донеси.
Зает да бърше всичко, което му попадне пред очите, Бепи погледна към входната врата. Джоуи Ди беше като вкаменен, с цвят на нефритена статуетка. Движеха се единствено очите му. Съвсем бе забравил за него.
Але се върна с копчето, което Бепи избърса и пъхна в шепата на лесбийката, за да има доказателство, че я е убил мъжът от спалнята. Напълно очаквано е в средите на сутеньори, лесбийки и наркомани да бъде извършено подобно престъпление.
Джоуи Ди беше абсолютно изтощен от ужаса, в който бе участвал като пазач на вратата. Бепи се приближи до него и го плесна лекичко по лицето.
— Събуди се, момче. Време е да отиваме на вечеря.
— Струваше ми се, че това никога няма да свърши — отговори Джоуи. — Хич не си давате зор. Страшно сте хладнокръвни. Как можахте да направите всичко това преди ядене? Гади ми се, Беп. Чувствам се особено.
— Беп, защо ти трябваше да го взимаш с нас? — възнегодува Але. — Гледай го. Трепери като листо. — Той ощипа Джоуи по лицето. — Я стига бе, капут. Хваща ме морска болест от теб.
35
Целувката на смъртта (итал.). — Б.пр.