Богинята на светлината

— Да, госпожо, точно така. Чантата е оригинална „Джудит Лийбър“ — тонът му говореше, че това е достатъчно обяснение за цената.

— Прекрасна е!

Памела с неохота върна чантата на продавача, който я постави обратно на мястото й.

— Мога ли да ви покажа нещо друго, госпожо?

— Не, благодаря.

Той заключи витрината.

— Само ме повикайте, ако мога да помогна с нещо.

Служителят се завъртя кръгом с рязко движение и се върна обратно в шикозния бутик.

— Не смяташ ли да я купиш? — попита Аполон, изпълнен с ненавист към нещастното изражение на лицето на Памела.

— Шегуваш ли се? Струва четири хиляди долара. Не мога да похарча толкова пари за чанта.

— Но ти каза, че е съвършена.

— Наистина е такава! Съвършенство, струващо четири хиляди долара — тя въздъхна и плъзна ръката си под неговата, насочвайки го встрани от централната част на магазина. — Да вървим, преди да съм се разплакала.

— Нямаш четири хиляди долара? — попита Аполон, докато вървяха.

— Е, имам четири хиляди долара. Но нямам четири хилядарки в повече — или поне не достатъчно в повече, за да оправдая похарчването им за екстравагантна покупка като чанта, украсена със скъпоценни камъни. Дори и такава като рубинен пантоф. Е — каза тя тъжно, — може би някой да ми я подари.

Аполон се замисли за ролята на парите, които носеше в джоба си. Не можеше да си спомни колко точно бе взел. Просто беше забрал известно количество банкноти от върха на купчината, която Зевс бе заповядал на Бакхус да остави в златна купа близо до портала. Пресметна бързо на ум и вече беше съвсем сигурен, че няма четири хиляди долара. Така или иначе, Памела явно смяташе това за страшно много пари — вероятно повече, отколкото би приела като подарък. Той погледна надолу към златната монета, която се бе сгушила точно над вдлъбнатината между гърдите й. Едва бе приела това от него, без да има представа дори за частица от стойността му. Не, Памела определено нямаше да му позволи да й подари чантата.

Щом напуснаха Форума и влязоха в Цезар Палас фалшивият каменен под отстъпи на пищен килим.

— Насам е — каза Аполон, зави надясно и залъкатуши покрай няколко реда от усърдно мигащи игрални автомати… стъпките му се забавиха и после спряха.

— Завихме на грешно място ли? — попита Памела.

Той се усмихна:

— Не, но току-що ме споходи една мисъл. Би ли искала да поемеш малък риск?

Хубавото й лице беше цялото една въпросителна.

— Искаш чантата, но не искаш да похарчиш четири хиляди долара. Ами ако спечелиш парите? Тогава би ли си я купила?

— Предполагам…

Аполон наклони глава към най-близкия ред автомати.

— Чувствам, че тази вечер късметът е с нас.

Памела прехапа устни.

— Всъщност не ме бива в хазарта. Харесва ми да получа нещо насреща, когато давам пари.

— Тогава ми позволи да осигуря началната сума — той бръкна в джоба си, измъкна ролката с пари и я разгъна, прелиствайки бързо около дузина банкноти, върху повечето от които беше отпечатано петдесет или сто.