Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Господи, Феб, не използваш ли кредитни карти?
Той се опита в гласа му да не проличи объркване. Бакхус бе споменал нещо за други начини, по които съвременните смъртни плащаха покупките си, но Аполон не успя да си спомни какво точно каза.
— Харесвам тези пари — той спря, опитвайки се да реши какво още може да добави. — Не са много цветни, но изглеждат интересно. Подаде й банкнота от сто долара. — Вземи тази, пъхни я в един от автоматите и да видим какво ще стане.
Памела направи физиономия и го погледна, сякаш беше луд.
— Не мога просто ей така да профукам сто долара!
— Тогава използвай тази — той запрелиства банкнотите, докато намери една от петдесет долара. — Помни — би могла да спечелиш достатъчно, за да си купиш пантофената чанта.
При споменаването на така жадуваната чанта, Аполон видя как очите й светнаха и разбра, че е спечелил.
— Добре, ето каква е сделката. — Тя не взе банкнотата от петдесет долара. Вместо това разрови рулото пари, докато намери двайсетачка.
— Ще играя с тази и само с нея. Ако спечеля, ти взимаш половината. Ако загубя, дължа ти десет долара.
— Приемам сделката — каза Аполон. — На кой автомат ще пробваме?
Памела разгледа редовете от мигащи, звънящи и приканващи автомати. Лъскавият им, извънземен вид я плашеше. Минаваше осем часа в неделя вечер, но поне половината машини все още бяха заети от играчи, които натискаха бутони и дърпаха метални ръчки с всеотдайна енергия.
— Ти си този, който се чувства късметлия. Ти избери — каза Памела.
Аполон потърка брадата си и се престори, че внимателно преценява редовете с автомати.
— Харесва ми как изглежда този — той я хвана за ръка и я изтегли до един автомат недалеч от мястото, където стояха. На реда имаше само двама души и те бяха през няколко места от това, на което се бе спрял.
— Колело на Съдбата — сигурен ли си, че искаш този? Мисля, че може да е лош знак това, че никога не съм харесвала шоуто. Не съм особено добра в правописа. — Тя вдигна рамене. — Мразех го!
— Нервна си.
Аполон не разбираше всичко, което казва, но със сигурност разбираше тона на гласа й и езика на тялото й.
— Да — каза тя с чувството, че е пълна глупачка, — прав си, нервна съм. Казах ти, че никога преди не съм играла хазарт.
— Не мисли за това като за хазарт. Мисли за него като за купуване на чанта.
Памела видимо се ободри.
— Купуването на чанта определено е нещо, което умея. — Тя седна на малката седалка и заопипва предната част на натруфената машина. — Предполагам, че парите влизат тук — каза тя и плъзна двайсетачката през малък отвор. Банкнотата изчезна, автоматът щракна и иззвъня, показвайки на дигиталния екран кредит от двайсет долара. Тя погледна към Феб.
— Готови?
— Готови.
Памела сграбчи червената топка в края на сребърния лост и я дръпна. Вниманието й беше напълно съсредоточено върху прозореца с три панела и тя не забеляза лекия повелителен жест, който Аполон направи с ръка.
— Бар… — каза Памела, когато първата редица се извъртя и спря в прозореца. — Бар… — повтори с растящо вълнение в гласа, когато и вторият панел се застопори. Щом и третата черна картинка се спря, тя вече извика:
— БАР!
Автоматът избухна в светлини и сирени и започна да бълва пари от механичната си уста. Памела запищя и скочи, после се хвърли на врата на Феб, който също я прегърна, смеейки се радостно.
Понякога наистина е хубаво да си бог.
Деветнайсета глава
Презрамката на чантата рубинен пантоф беше от златна филигранна верижка, която напомняше на Памела на нещо, което жена от двайсетте години би носила като дълъг, секси гердан. Тя я плъзна през рамото си и изпита откачено детинско желание да заподскача като Дороти надолу по жълтия тухлен път. Не можеше да повярва, че чантата е нейна! Ви щеше да се пръсне по шевовете от яд, като я види.
— Не мога да повярвам, че джакпотът беше точно осем хиляди долара — възкликна тя, докато гледаше как чантата блещука и искри в отражението й във витрините, покрай които минаваха.
— Казах ти, че съм късметлия тази вечер — отвърна Аполон, възхитен от необузданата жизнерадост в реакцията на Памела при спечелването на парите.
— Никога не бих си позволила да купя нещо толкова безобразно скъпо — тя стисна ръката му и сниши глас. — Дори и чифт невероятни дизайнерски обувки от началото на сезона. Не и за четири хиляди долара!
— Но ти си влюбена в тази чанта — Аполон се усмихна, изключително доволен, че успя да й осигури такава радост. И колкото и да е странно, дори не се интересуваше, че не може да й каже как бе заповядал на автомата да избълва парите, от които тя се нуждаеше. Това, че той не обра лаврите, не беше най-същественото. Важното беше, че Памела е толкова невероятно щастлива. Това караше сърцето му да се чувства леко и безгрижно.