Залавянето на Вълка от Уолстрийт

— Браво на теб! — натърти Готвача. — Точно това исках да чуя. Продължавай да мислиш по този начин и ще видиш как на ония копелета ще им се стъжни животът. — Самоуверено вдигна рамене. — Те очакват и ти, като всички останали, да легнеш по гръб и да се престориш на умрял. Но опре ли работата до съд — те си имат тяхна си версия по въпроса, а ние — наша си. И тя ще прозвучи на едно жури не по-малко убедително от тяхната.

— При това — добавих самоуверено — тежестта на доказването е у тях, а не у нас.

— Точно така — каза Готвача. — А и доколкото си спомням, в нашата прекрасна родина човек е невинен до доказване на противното. — Хвърли ми бърза усмивка и ми смигна. — А дори да си виновен, те си остават длъжни да оборят всички разумни съмнения във виновността ти. Което не е никак лесно при наличието на две версии, нали ме разбираш?

— Разбирам те — рекох с половин уста и кимнах бавно, — но… как да ти кажа… легендата ни, макар и доста добра, не звучи толкова убедително, колкото истината. Даваш ли си тази сметка?

— Хич не се заблуждавай — сряза ме Готвача. — Понякога истината звучи по-странно и от измислицата. Лично аз поне по всяко време бих предпочел една добра легенда пред истината. Независимо от всичко, аз виждам като най-големия наш проблем това, че Дани е все още в пандиза. Колкото повече седи там, толкова по-вероятно става да се изметне. — И млъкна. Изглежда търсеше подходящи думи. — Защото докато той е там, няма никаква представа какво става навън. Не знае, че ти си с него и че и аз съм с него; може би си мисли, че сме го изоставили съвсем, та дори и че и ти сътрудничиш на властите. Кой знае какво му нашепват в ухото ония, федералните. — Готвача поклати загрижено глава, но изведнъж лицето му светна. — Ще ти кажа какво всъщност трябва да направя: трябва да се добера до килията на Дани и да поговоря с него, да му кажа, че всичко ще се оправи. — Готвача сви устни и бавно кимна. — Засега това е най-добрият ни ход. Ще гледам да ме включат в списъка на посетителите. К’во ще кажеш?