Възраждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Възраждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Когато тя го призовава…
Райли Доусън е много повече от предана социална работничка във Вирджиния Бийч. Тя е дарена с мисловна връзка, до която единствено атлантите са имали достъп в продължение на хиляди години. Фактът, че е „емпат“, вероятно обяснява нейната изпълнена с копнеж близост с мътните вълни на океана, убежището, което сякаш й осигуряват и сексуалните импулси, които изглежда се излъчват от дълбините му…
Той идва.
Конлан, върховният принц на Атлантида, излиза на повърхността с мисия, да върне откраднатия тризъбец на Посейдон. Но нещо друго го завладява — интимните емоции — и желания — на един човек. Неустоимо привлечен от тайнствената красавица, Конлан скоро споделя с нея повече от своите мисли. Но в разгара на битката за възвръщането на силата на Посейдон, колко дълго може забранената любов да продължи между две различни души от два различни свята?
— Добре дошъл на чаеното парти, рибешко лице. Имам странното усещане, че аз и ти трябва да си поговорим, особено след като на практика ръката ти беше върху гърдите ми, — каза тя, все още усмихната мрачно. — Най-малкото, изглежда ми дължиш вечеря.
Райли изгледа всички — Конлан, Вен, Аларик и сестра си — и бавно поклати глава.
— Да не би целият свят да се е побъркал?
Глава 22
Райзън закуцука надолу по стълбите на изоставения склад, който Мика беше намерил за тях. Слава на Посейдон, че Тризъбеца беше в безопасност, все още привързан за гърба му под палтото.
Той беше късметлия.
Повече от петима от мъжете му. Петима воини бяха убити, и за какво? За да защитят човешкото население, което бе достатъчно глупаво да приветства шейпшифтърите и кръвопийците с голи вратове?
Единственият възможен лъч светлина в скапания, черен тунел на този ден беше, че нямаше никакво споменаване за битката в медиите. Разбира се, покритите с козина задници, контролираха медиите, откакто бяха превзели CNN и радио мрежите, ето защо предполагаше, че това не е огромна изненада.
Все пак, реши да приеме това като точка на своя страна. В края на краищата, Аларик нямаше как да проследи новинарска история, която никога не е чул.
Жрецът щеше да следи новините. Аларик щеше да превърне в мисията на живота си да намери начин да издири Райзън и да отдели топките от тялото му.
Бавно.
Хвърли поглед върху светещите цифри на сребърния джобен часовник на баща си. Беше иронично, че единственият спомен, който пазеше от баща си, се бе оказал неустойчив на силите, които канализираше.
Часовниците не харесваха особено силите на елементите. Той извади мобилния си телефон от джоба на панталоните си и се намръщи на празния екран.
Същото се отнасяше и за повечето машинарии, като се замислеше.
Но той нямаше нужда от потвърждение на уговорката си с обществото на Платонистите. Това не беше среща, която биха забравили.
И когато Тризъбеца бъдеше цял и под негов контрол, петимата, които беше загубил днес, щяха да бъдат отмъстени.
Неговият баща също.
Земляните щяха да бъдат изпепелени.
Конлан подреди играчите в импровизираната си среща съвсем съзнателно. Аларик се облегна на стената в единия край на стаята.
Райли седна с Куин на дивана, в другия край на помещението точно срещу Аларик.
Той и Вен заеха другите две стени, така че всичко изглеждаше като някаква странна игра на атлантски шах с четирима играчи, в която се използваха живи пионки.
Като се замислеше за това, той се чувстваше дяволски много като пешка, откакто се беше завърнал.
С тези глупости беше приключено.
Куин изпъна краката си и кръстоса ботушите си един върху друг, в ясен израз на преднамерено безразличие. Тя беше точно толкова твърда, колкото и сестра си, но за разлика от Райли, Куин го осъзнаваше. Владееше го.
И в продължение на няколко секунди, когато той я беше допуснал в ума си, беше почувствал тъмните петна в нейната собствена душа. Тя имаше тайни, Куин Доусън определено притежаваше такива. Опасни тайни.
— Ще говорим ли, или просто ще се зяпаме един друг цяла нощ? — провлачено попита Куин. — Не че всички не сте прекрасна компания, приятна за окото, но аз имам неща за вършене, хора за убиване.
Райли се втренчи в сестра си невярващо. Конлан изпрати леко докосване до емоциите й, проверявайки за някаква фалшива нотка.
Не, нищо. Тя беше напълно объркана от присъствието на Куин в тази катастрофа.
Конлан скръсти ръце на гърдите си.
— Интересен подбор на думи. Може би си готова да ни споделиш какво правеше с тези шейпшифтъри, които наричаш „твои“ вълци.
Аларик не каза нищо, просто се взираше в Куин, без да мига, а в очите му светеше зелен пламък.
Куин се засмя.
— Да бе. Ами, покажи ми твоите, и аз ще ти покажа моите, както казват.
— Ей, какво точно искаш да видиш? Съгласен съм — каза Вен.
При тези думи стаята потрепери, сякаш някакви подземни плочи се наместваха. Конлан почувства леден вятър да прорязва лицето му в посока към брат му и разбра какво беше причинило труса. Или по-скоро кой.
— Престани, жрецо, — изръмжа той. — На каквото и да си играеш, нямаме време за подобни глупости. Трябва да сложим картите си на масата, веднага.