Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Боже мой! — възкликна мистър Домби и отстрани вещите на капитана от себе си, сякаш те наистина бяха трохи. — Приберете си тези неща. Много съм ви признателен, мис Токс. Както винаги проявявате съобразителност. Бъдете така добър да си приберете тези неща, сър!
Капитан Кътъл разбра, че не му остава нищо друго, освен да се подчини. Но той до такава степен бе поразен от великодушието на мистър Домби да се откаже от съкровищата, струпани накуп пред него, че след като постави чаените лъжички и щипците за захар в единия джоб, наличния си капитал в другия и бавно пусна големия си часовник в съответното му хранилище, той не можа да се сдържи и сграбчи дясната ръка на джентълмена с лявата си единствена ръка и като я задържа разтворена със силните си пръсти, в изблик на възторг стовари куката си върху дланта. Мистър Домби целият потръпна от досега с горещото чувство и студеното желязо.
След това с голяма грация и галантност капитан Кътъл отправи с куката си няколко целувки към дамите и като си взе специално сбогом с Пол и Флорънс, излезе от стаята заедно с Уолтър. Флорънс, с отзивчивата си душа, се втурна след тях, за да изпрати поздрави на стария Сол, но мистър Домби викна след нея и я накара да не мърда от мястото си.
— Никога ли няма да станеш истинска Домби, мило мое дете! — възкликна мисис Чик с прочувствен укорителен тон.
— Скъпа лельо! — отвърна Флорънс. — Не ми се сърди. Толкова съм благодарна на татко!
Тя би изтичала и обвила с ръце шията му, ако смееше да стори това. Но тъй като не смееше, тя само отправяше благодарствени погледи към него, докато той седеше замислен и от време на време я поглеждаше с чувство на неловкост, но по-дълго очите му се задържаха върху Пол, който се разхождаше из стаята, преизпълнен с новопридобитото съзнание за собствено достойнство, че младият Гей е получил парите от него.
А младият Гей — Уолтър, — какво да кажем за него?
Той бе извънредно щастлив, че е прогонил от дома на стария човек всякакви съдебни пристави и оценители, и побърза да съобщи на чичо си хубавата вест. Бе извънредно щастлив, че всичко се оправи и уреди още на другия ден до обяд и че прекара вечерта заедно със стария Сол и капитан Кътъл в гостната отзад. Изпита щастие също и като видя, че майсторът на корабни уреди, разбрал, че дървеният мичман отново му принадлежи, се съживи и възвърна надеждите си за бъдещето. Но без да се поставя под съмнение признателността на Уолтър към мистър Домби, трябва да се признае, че той се чувствуваше унижен и отчаян. Когато студеният вятър безвъзвратно унищожава напъпилите ни надежди, ние сме най-склонни да си представяме цветята, които биха могли да разцъфнат от тях. И сега, когато Уолтър видя, че от величествените висоти на Домби го дели бездната на неотдавнашното му ужасно падение, и разбра, че при сгромолясването всичките му предишни дръзновени фантазии напълно са се разпилели, у него възникна предположението, че тези фантазии биха прераснали в безобидна мечта един ден да спечели Флорънс.
Капитанът виждаше нещата в съвсем различна светлина. Той сякаш вярваше, че разговорът, в който бе взел участие, е бил до такава степен удовлетворяващ и обнадеждаващ, че оставаха да се направят само една-две крачки до официалния годеж на Флорънс и Уолтър. И че последните събития, макар и да не са окончателно укрепили Уитингтъновите надежди, то извънредно много са благоприятствували за тях. Въодушевен от тази увереност, както и от повишеното настроение на стария си приятел, а също и от собствената си бодрост, той на три пъти тази вечер ги удостои с песента „Прекрасната Пег“, като се опитваше да направи импровизация и да употреби името Флорънс. Но тъй като това не му се удаде, понеже се губеше думата, неизменно римувана с Пег (която обрисуваше красотата на героинята, нямаща равна на себе си), на него му хрумна удачната мисъл да смени Пег с Фле-е-ег и той изпълни вариацията с непостижима закачливост и гласовитост, въпреки че наближаваше време отново да се върне в жилището на страховитата мисис Макстинджър.
Глава XI
Появата на Пол на нова сцена
Организмът на мисис Пипчин бе направен от толкова твърд метал, въпреки проявяваната телесна слабост към почивка след котлетите, както и прибягването преди лягане до сънотворното въздействие на момиците, че той напълно опроверга предсказанията на мисис Уикам, като не показваше никакви признаци на заболяване. Но тъй като съсредоточеният интерес на Пол към старата дама не намаляваше, мисис Уикам не отстъпи ни крачка назад от извоюваната си позиция. Мисис Уикам се укрепяваше и окопаваше въз основа на солидния аргумент за дъщерята на чичо си, Бетси Джейн, и дружески посъветва мис Бери да се подготви за най-лошото, като я предупреди, че би могло да се очаква по всяко време леля й да се взриви подобно барутна фабрика.