Тайния дневник на Източната перла

Лично аз никога не съм се срамувала от избора, който правя, въпреки че когато бях с Валери и с всяка друга жена оттам нататък, част от собствената ми същност оставаше спяща, затова пък актрисата в мен се събуждаше. Знаех, че за разлика от мен Валери не играе театър, а е вярна на природата си и това малко ме притесняваше. Не ми се струваше честно спрямо нея да използвам преструвки, докато тя влага от себе си толкова нежност и искреност. Не исках да стана като Мари — ненаситна да опита от всичко и в същото време вечно неудовлетворена. По време на безсънните ми нощи все по-често ме навестяваха незнайни страхове и сърцето ми биеше като лудо, макар тялото ми да лежеше неподвижно. Все по-често копнеех за компанията на Прошка и дори на Нацуко, без все още да осъзнавам, че наред с вълненията и приключенията, които носи, свободата си има и своя горчива цена. Като дете се бях стремила да скъсам всички окови, тъй като неистово се съпротивлявах на ограниченията. Сега тепърва започваше да ме връхлита самотата на човек, изгорил всички мостове след себе си.

Въпреки угризенията ми Валери беше едно от най-хубавите неща, които ми се бяха случили в последно време. Тя беше интересен човек, мила и щедра по един деликатен, ненатрапчив начин. Най-голямото предимство да имаш любовница вместо мъж любовник е тази близост и съпричастност, която може да съществува само между две жени. Така го чувстваше и Валери и постепенно любовните ни ласки се превърнаха в прелюдия към същинската ни интимност и споделянето на преживявания и най-съкровени тайни. Тя не виждаше нищо лошо в това, че имах и други любовници, и ми сподели, че самата тя при пръв удобен случай ще се омъжи за някой богаташ, за да сложи край на паричните си затруднения. Въпреки користния й план обаче у нея имаше нещо пуританско — някаква свенлива сдържаност, заради която ми беше трудно да я обикна, колкото и да я харесвах, тъй като усещах, че тя не ме допуска съвсем до себе си.

Същата вечер очаквах Мари да се появи на коледното тържество в Американския клуб, но нея я нямаше. Това ми се стори странно — знаех с какво нетърпение беше чакала това събиране. Казах си, че може все още да е в Къщата на удоволствията, където я бях оставила, и да спи в прегръдките на малката проститутка, която толкова й беше харесала.

Прекарах Коледа в леглото с Валери — имах нужда да отдъхна след бурната нощ в клуба. Стана дума за Мари — и двете не можехме да си обясним отсъствието й снощи, толкова нетипично за нея. Затова след вечеря се отправихме към хотел „Централ“, да се видим с Мари и да разберем какво се е случило. На рецепцията ми казаха, че приятелката ми е напуснала хотела, без да остави някакъв адрес или телефон за връзка. Това също беше повече от странно — да си тръгне така внезапно и без да се сбогува. Качих се в стаята й и видях, че от нещата й няма и следа. Леглото беше оправено, гладко изпънато, а гардеробът — празен, но вътре все още се усещаше дъхът на парфюма й. Само този едва доловим дъх напомняше, че Мари е живяла пет години в тази стая, която сега изглеждаше стерилна и безлична.