Освобождението на Атлантида
- Автор: Дэй Алисия
- Серия: Воините на Посейдон #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Тиара Букс
- ISBN: 978-954-2969-25-9
- Переводчик: Теодора Кузманова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Освобождението на Атлантида». Краткое содержание книги:
Принц воин…
Лорд Джъстис е направил най-голямата саможертва, за да спаси брат си и е платил с неописуемо мъчение. Сега се е завърнал, спасен от смъртта, с разклатен ум и с мисия, от която не може да избяга – трябва да намери изгубената Звезда на Артемида. Но красивата човешка жена, която се е заклел да защитава е застрашена от зло, което може да унищожи и двамата.
Жена на науката…
Артефактите от Атлантида говорят на д-р Кийли Макдърмът и също така й показват видения от отминали животи. Древното откритие я хвърля в свят между миналото и настоящето, между реалността и илюзията и когато се среща със свирепия воин на Атлантида, който е назначен да я защитава, се разкъсва между страх и изкушение. Докато световете им се сблъскват, същото се случва с опасността и желанието.
За част от секундата, толкова бързо, че на Алексий едва не му обягна, тъмните очи на репортерката се замъглиха и изгубиха фокус.
- Лъжеш - гласът й бе извънредно спокоен, почти зловещ. - Не може да си чувал за мен, нито пък за разследванията ми. Не знаете на кого да се доверите и се притесняваш за приятеля си. - Има и още - продължи тя и се обърна към Конлан. - Страхуваш се за онова, което би направил Джъстис с или на археолога и дали то няма да има някакви последици за Атлантида. Ужасни последици.
Внезапно я побиха тръпки и тя направи движение, което наподобяваше на птичка, изтърсваща вода от перата си. На бледото й лице се появи усмивка.
- Не се опитвай да ме заблудиш с това безизразно изражение.
Тежко мълчание подплати въздуха. Нещо странно се бе случило току-що, но Алексий не
знаеше какво точно. Всичките му сетива му повтаряха, че Тиарнан е просто човек.
Както Куин и Райли. Но всяка една от тях беше акнаша. Емоционални емпати съществуващи след толкова години. Ерин - певица на скъпоценните камъни. Вече никой не се изненадваше от странните неща.
- Добре. Нека да приемем, че казваш истината - прие Алексий и погледна и към картата. -Покажи ни.
В бърза последователност, Тиарнан посочи дузина гъсто населени района.
- Всички тези места, култът към Алголагния набира последователи с голяма скорост. Но тяхното разбиране за привличане на нови членове, е свързано с прилагането на много сила.
Вен заговори трескаво на езика на атлантите, без съмнение от уважение към Тиарнан. Без значение от езика, посланието бе повече ясно.
- Та, какво казваше?
- Казвах, че не го правят по своя собствена воля - довърши Тиарнан. - Не много хора, каквото и да си мислите за нас, се съгласяват доброволно мозъците им да се превърнат в каша.
- Доста добро описание, но подходяща ли е аналогията? - попита Конлан. - Да не намекваш, че Анубиса и последователите й поробват хората? Колкото и безвкусно да звучи, е временна мярка. Ставали сме свидетели на това в продължение на векове. Дори хилядолетие.
- В това няма нищо временно - заяви Тиарнан категорично. - Имаме сведения за действителни увреждания на мозъка. С нас работят мозъчни хирурзи, невролози и невропсихолози. Рентгеновите снимки на увредените са доста, доста по-различни от тези на хора, страдащи от временни промени в мозъчния дял.
Жената спря да говори и погледна към всеки един по отделно, сякаш, за да почертае гледаната си точка.
- Анубиса събира армия от хора с разбити умове, които никога не могат отново да бъдат себе си. Играе на судоку с мозъците ни и никой не може да я спре.
Или Тиарнан беше по-добра актриса, отколкото Алексий смяташе, или казваше истината. Болката и страстта в гласа й, едва не я пречупиха, но бе силно момиче като калена стомана. Стомана, подсилена с гняв, а не с огън, но все пак стомана.
- Разбитите умове, могат да бъдат излекувани - каза Конлан.
Вен го погледна втренчено.
- Звездата на Артемида? Но тя...
Конлан направи жест, с който прекъсна брат си по средата на изречението.
Вен се намръщи, но се подчини. После удари с юмрук по масата, с което ги стресна.
- Винаги е свързано с нея - изръмжа. - Как така, когато вселената е извън баланс Посейдон си седи небрежно и позволява на богинята на вампирите да си играе на зарове с бъдещето и на трите раси?
- Чувствам се длъжен да посоча, че богохулстваш, дори и да съм съгласен с теб - каза Конлан. - Може би сега трябва да се фокусираме върху това вместо да съдим действията на боговете.
Тиарнан ахна.
- Да не казвате, че Анубиса наистина е богиня? А под Посейдон, да не би да имате предвид митичния бог на моретата? - Тя присви очи. - Дойдох при вас и ви дадох истинска информация, за истински проблем и очаквам истинска помощ. Шегувате ли се с мен? Да напълним главите на хората с приказки, а?
Алексий направи жест с ръка, посочвайки обкръжаващото ги пространство.
- Намираш се в Атлантида, Тиарнан Бътлър. Митичният континент Атлантида, както вие, хората го наричате. Наистина ли искаш да обсъждаме съществуването на бога на моретата, след като се намираш в неговото царство, дълбоко под повърхността на океана?
Тиарнан отвори уста, за да отговори, но млъкна. След това се ухили и чертите й се отпуснаха в израз на безгрижие, разкривайки едно друго лице на жената, която би могла да бъде, ако живееха в по-добри времена.
- Има смисъл.
Тогава усмивката й помръкна.
- Другият ви приятел, този който полудя в Бостън. Той добре ли е?
Алексий погледна към Конлан, който кимна.
- Бренан е добре и няма никакви спомени за нерационалното си поведение. Открихме, че трябва да го държим далеч от теб, тъй като има нещо в теб, което му влияе... неблагоприятно.