Божествени и прокълнати

— Хм. — Тя извади молива и огледа острия розов връх. — Това обяснява всичко — направил го е от съжаление към брат ти. Сигурно Пийт се опитва да те върне в света на живите.

Вече бях ядосана и нямах никакво желание да слушам приказките на царицата сред клюкарките в „Холи Тринити“, но звънецът така и не ми даде възможност да й кажа какво да направи с молива си.

— Я си гледай работата — троснах се и се отдалечих.

Ейприл си приготвяше раницата, когато приближих.

— Дали има някакви разработки за „Стръкчета трева“ *?

*(Стихосбирка от Уолт Уитман. — Б.пр.)

— Едва ли. — Пъхнах моливите си в кофичката.

Ейприл изпъшка.

— Джуд ще ме пита след училище, а аз му казах, че съм чела стихотворенията. — Тя сбърчи нос и прибра книгата в чантата.

— Ужас! — пошегувах се аз. — Мъртва си. Кажи „сбогом“ на коледния бал. Джуд мрази лъжците.

— Стига, де. Чак толкова ли ще се ядоса? — Тя замълча. — Чакай, ти спомена коледния бал. — Насочи пръст към мен. — Казал ли ти е нещо? Дали ще ме покани? Какво ще кажеш да отидем да си купим рокли след училище?

Усмихнах се, макар да се чудех дали да не кажа на Ейприл за Джуд. Тя яко беше хлътнала по него, но аз все се питах дали интересът на брат ми към нея не беше нещо като оздравителен курс — не от друга връзка, а от собствените му чувства. Да не би пък Ейприл да се възползваше от брат ми? Тя превъзмогна срамежливостта си в негово присъствие от мига, в който той се оказа уязвим. Само че изражението й беше на нетърпение.

— Не трябва ли да се замислиш за края на срока по английски, преди да хукнеш да си купуваш рокля? — попитах. — Майка ти не те ли заплаши с наказание, ако не изкараш?

— Е-е-е. Защо реши, че ще започне да проявява интерес към мен точно сега?

— Грейс — повика ме дрезгав глас.

Ейприл изви многозначително вежди.

Обърнах се към Даниъл. Погледнах светлосиния му пуловер, ръкавите дръпнати до лактите, панталоните в цвят каки, листа, който държеше, косата, която с всеки ден ставаше все по-светла. Нямах никакво намерение да го погледна в очите. Най-сетне се спрях на изцапаните му в боя ръце.

— Какво искаш? — попитах аз. Тонът ми беше значително по-студен, отколкото очаквах.

— Трябва да поговорим — отвърна той.

— Ъ-ъ-ъ, не мога. — Оставих рисунката си върху кофичката и я пъхнах под масата. — Хайде, Ейприл. Да вървим.

— Грейс, моля те — протегна той ръка към мен.

Свих се. Ръцете му ми напомняха за онова, което беше сторил на брат ми. Щеше ли да стори същото и с мен, ако тогава знаеше, че съм издала баща му?

— Разкарай се. — Стиснах ръката на Ейприл за кураж.

— Важно е — настоя той.

Поколебах се и пуснах приятелката си.

— Ти луда ли си? — прошепна тя. — Не можеш да останеш с него. И без това всички говорят.

Зяпнах я.

— За какво говорят?

Ейприл сведе очи към обувките си.

— Хайде, момичета, идвате ли? — попита Пийт от вратата. До него беше застанал Джуд, усмихнат широко на Ейприл. — Трябва да отиваме, ако искаме сепаре.