Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
От по-прохладния въздух тя започна да се поосвестява. В ръката и наистина имаше празна чаша.
- Какво беше това питие?
- Значи, ако това беше някое друго парти, сигурно щеше да е най-евтиното шупнало вино, което успееш да прецедиш през чорап. Мадам обаче не ще ментета. Това тук си е самата истина. Шампанско.
- Какво? А аз си мислих, че него го пият само разни светлости и сиятелства!
- Не бе, душа, само хора червиви от пари. Е, понякога то си е същото.
Тя се вгледа по-внимателно и ахна:
- Какво? Ама ти Пепе ли си?
- Същия, бе душа.
- Но ти изобщо не си... не си... - тя трескаво заразмахва ръце.
- Сега не съм на работа, бе душа. Няма що да се грижа за... - той заразмахва ръце също толкова трескаво - Тук имам една бутилчица само като за нас с теб. Да си я делнем, а?
- Ами аз трябва вече да се връщам при...
- Що бе, душа? За да и трепериш като някоя дърта квачка ли? Остави я малко на мира, бе душа. Тя е като пате за пръв път видяло гьол.
В тъмнината Пепе изглеждаше по-висок. Може би заради езика му или заради това, че не се суетеше. Да не говорим че до Мадам всеки ще изглежда дребен. Той обаче беше като че ли целият направен от жили.
- Ама нещо може да и се случи!
Пепе я озари с една усмивка:
- Ами че да! Но сигурно няма. От мен да знаеш, тя ни продаде куп микроризница, без майтап. Казах аз на Мадам, че имам добро предчувствие. Пред нея се отваря невероятна кариера.
- Не, тя си има добра, стабилна работа в Нощната Кухня при мен, - възрази Гленда - Парите може и да не са много, но пък ти ги дават всяка седмица. В кърпа вързани, а и няма да си загуби работата, ако се намери някоя по-хубава.
- Кукличките, нали? Като слушам някъде край улица Ботни[35], - каза Пепе - Сигурен съм. Не е чак толкова зле, доколкото си спомням. Тамошните не ме биеха толкова, ама като му теглиш чертата все същата каца раци.
Гленда беше шашната. Тя беше очаквала гняв или снизхождение, но не и такова подхилване.
- Да ти кажа, много нещо знаеш за града като за джудже от Юбервалд.
- Не бе, душа, знам много за Юбервалд като за хлапе от Лобин Клаут, - парира гладко Пепе - Пресечка „Разкапано Сирене”, ако сме съвсем точни. Тукашно момче съм си. Не винаги съм бил джудже, нали разбираш. Не бях, но станах.
- Ама как? Как е възможно това?
- Е да де, не е като да са пуснали обява. Но може, стига да познаваш когото трябва. А Мадам знаеше когото трябва, ха, знаеше тя каквото трябва за когото трябва. Не беше голям зор. Е трябва да вярваш в туй онуй, да спазваш туй онуй и, разбира се да откажеш къркането... - той се усмихна когато погледът и прикова чашата в ръката му и продължи - По-кротко бре душа, тъкмо щях да добавя „когато не съм на бачкане”, а бачкането си го бива. Няма значение дали правиш крепеж на рудник или занитваш кринолин, важното е, че да си майстор пикльо е просто тъпо. А поуката от всичко това е, че или грабваш живота за гушата или си затъваш в кацата раци.
- О нали, лесно е да се приказва така, - наежи се Гленда чудейки се какво общо имат с цялата тази работа раците - Но в истинския живот хората си имат отговорности. Може и да нямаме лъскави професии за много пари, но това от което се нуждаят хората са истинските професии! Мен щеше да ме е срам да продавам ботуши за по четиристотин долара парчето, каквито могат да си позволят само някакви богаташи. Какъв му е смисълът на това?
- Е, не може да не признаеш, че това прави богаташите по-малко богати, - чу тя иззад гърба си шоколадовия глас на Мадам, която като много други едри хора можеше да се движи тихо като балон, на какъвто приличаше - Не е зле като за начало, нали? А печалбата отива за заплати за миньори и ковачи. Както казват хората, всичко циркулира.
Тя се отпусна тежко на един кашон с чаша в ръка.
- Е, най-накрая се отървахме от повечето от тях, - каза тя, затършува в обеместия си нагръдник със свободната си ръка и измъкна тлъста пачка хартия - Големите клечки искат да се включат в това и всички го искат ексклузивно, така че ще ни трябва още една ковачница. Утре ще ходя до банката, - тя направи пауза колкото да бръкне още веднъж в металния си корсет - Като джудже съм откърмена с вярата, че златото е единствената истинска валута - забеляза тя отброявайки няколко новички хрущящи банкноти - но трябва да се признае, че това тук топли повече. Ето петдесет долара за Жулиета, двадесет и пет от мен и двадесет и пет от шампанското, което нещо се е разчувствало. Жулиета каза да ти ги дам на тебе да ги наглеждаш.