Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Какво? — извика мистър Раут в машинното отделение, като дръпна настрани главата си. След това изкрещя в тръбата:

— Във водата ли падна? — И долепи ухо.

— Загуби самообладание — продължи сухо гласът отгоре. — Ужасно неловко положение.

При тези думи мистър Раут, който слушаше с наведена глава, отвори широко очи. Чу обаче шум от боричкане и сподавени възклицания отгоре. Напрегна слух; а през всичкото време Бийл, третият механик, с вдигнати ръце държеше между дланите си едно малко черно колело, което стърчеше от голяма медна тръба. Той като че ли се стремеше да го крепи над главата си, сякаш това беше правилната поза в някаква игра.

За да застане по-устойчиво, опря рамо о бялата стена, със свито коляно, а на бедрото му втикнат в колана висеше парцал за бърсане на потта. Гладките му бузи бяха изцапани и зачервени, а въглищният прах по клепките му, сякаш се бе гримирал с черен молив, засилваше прозрачния блясък на бялото на очите, придавайки на младежкото му лице донякъде женствен, екзотичен и очарователен вид. Когато корабът забиваше нос, той с бързи движения на ръцете въртеше силно малкото колело.

— Полудя — се чу внезапно гласът на капитана в тръбата. — Нахвърли се върху мен… Току-що. Трябваше да го сваля на пода… Точно в тази минута. Чухте ли, мистър Раут?

— Проклето човече! — смънка Раут. — Внимавай, Бийл!

Викът му прокънтя като звук от предупреждаваща тръба между железните стени на машинното отделение. Боядисани в бяло, те се издигаха високо в здрача на светлинния люк, наклонен като покрив; и цялото това високо пространство наподобяваше вътрешността на паметник, разделена на етажи от хоризонтални железни решетки, със светлини, блещукащи на различна височина, и гъста тъмнина, заседнала в средата сред движението на наредените в редица машини, под неподвижното усилване и затихване на цилиндрите. Силен и бесен отглас, съставен от всичките шумове на бурята, се носеше в спокойната топлина на въздуха. В него имаше миризма на горещ метал, на масло и лека мъгла от пара. Ударите на вълните като че ли преминаваха през него с глухо, замайващо сътресение от единия до другия край.

Блясъците потрепваха по полирания метал като бледи дълги пламъци; отдолу, от пода, огромните колена на коляновия вал изскачаха едно след друго с внезапното светване на месинг и стомана — и потъваха отново; а мотовилките, с големи глави като крака на скелет, ги тласкаха надолу и издърпваха пак нагоре с невероятна равномерност. А по-надълбоко в полумрака други прътове се плъзгаха преднамерено насам-натам, кръстоглави кимаха, метални дискове се триеха гладко един о друг бавно и меко в една смесица от сенки и отблясъци.