Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
– Хайде, Зузе, после ще наваксаме с разказите.
Зузана въздъхна.
– Добре тогава, хулигани такива. Нека ви лежа на съвестта, като пукна от любопитство.
– Не и ако зависи от мен – отвърна Кару и Зузана неволно стисна ръката на Мик, защото думите ѝ не прозвучаха като шега.
Дори когато стигнаха сарая, Кару все още продължаваше да се бори с мисълта за Акива. Само при споменаване на името му се вкаменяваше. Е, камък все пак е по-добре от безформена пихтия – нямаше да допусне друг да я доведе до това жалко състояние.
Тя влезе в сарая и подкани приятелите си да я последват. Прашен и порутен отвън, както и цялата казба, сараят отвътре беше – е, пак прашен и порутен, но и изненадващо пищен. Някога дом за невестите с очи като маслини на племенните вождове и тяхната цвъртяща челяд, той се състоеше от множество просторни и великолепни стаи. Тук имаше пиластри от гравиран алабастър – зле нащърбени – както и ниши за фенери с форма на ключалка. Стените бяха тапицирани с избеляла коприна, арабската резба по таваните приличаше на пчелна пита, а величественото стълбище нагоре беше облицовано с лапис, който имаше същия цвят като косата на Кару.
Зузана бавно се завъртя около себе си, поглъщайки всичко с очи.
– Не мога да повярвам, че живееш тук – каза. – Чак сега разбирам защо ми отстъпи жалкото си апартаментче.
– Майтапиш ли се? – Кару неволно се разсмя при това нелепо сравнение. – Толкова ми липсва старият апартамент. – И старият живот. – Още сега съм готова да се разменим.
– А, не, благодаря – тутакси отвърна Зузана.
– Умно момиче. – Кару тръгна нагоре по стълбището, после спря, за да подаде ръка на Зузана. Подкрепяна от двете страни от нея и Мик, който не изглеждаше особено въодушевен, Зузана някак се добра до първата площадка. От нея тръгваше коридор към покоите на Тиаго и малкото преддверие, където спеше Тен. Завой и следваше нова поредица стълби. – Още не мога да повярвам, че сте тук – обади се Кару, докато ги изкачваха. – Трябва подробно да ми разкажете как стигнахте до мен. След като си отдъхнете, разбира се. Докато сте тук, може да спите в моето легло.
– Ами ти? – попита Мик.
– О, не се притеснявай. Аз и без това не спя много.
Веждата на Зузана хвръкна нагоре.
– Личи си. Както е видно и че не ядеш. Нито се грижиш за външния си вид.
Въпреки оскърблението, тази извита вежда накара Кару да се преизпълни с обич. Зузана, тук. Направо поразително. Тя я стисна в нова задушаваща прегръдка, която обаче не попречи на Зузана да попита:
– И така, какво точно правиш тук?
Кару я освободи от прегръдката си.
– Всичко ще ти разкажа – отвърна и беше искрена. Нали доскоро отчаяно се нуждаеше от някого, с когото да поговори, а сега – като отговор на нейното желание – Зузана и Мик пристигнаха. Приличаше ѝ на магия.
Кару въздъхна дълбоко, угрижена в какъв вид е оставила стаята си. После опря ръка върху тежката кедрова врата.
– Сигурна ли си, че искаш всичко да научиш?
Повдигане на веждата.
– Добре тогава. – Кару отвори вратата. – Влизайте и всичко ще ви разкажа. – После, докато минаваха покрай нея, добави невинно: – А, гледайте да не се препънете в тялото на пода.
46.
НЕ-ЖИВИ
Минали бяха няколко месеца, откакто за първи път в Прага Кару се реши да разкрие истината пред Зузана. Толкова ѝ беше непривично да разказва за тайния си живот, че не знаеше откъде точно да започне. Затова изсипа всичко накуп: ангели, химери и всякакви други чудеса, и ако точно в този момент не се беше появил Кишмиш – целият в пламъци – сигурно щеше завинаги да загуби приятелката си.
Но в сравнение с признанието, което предстоеше да направи сега, онази изповед звучеше като банална история. Все пак Мик и Зузана донякъде бяха подготвени и сигурно щяха да ѝ повярват. Нали преди малко попаднаха в казба, пълна с чудовища. Въпреки това можеше да отнеме известно време, докато свикнат с мисълта за възраждането.
– Божичкозащонаподатиимамъртвочудовище? – простена на един дъх Зузана, когато зърна новото тяло на Баст, проснато в краката ѝ.
– Всъщност тя не е точно мъртва – започна Кару.
Зузана протегна крак, обут в прашен кец, и побутна отпуснатата плът.
– Ама не е и жива.
– Правилно. Хм. Нека кажем, че е... не-жива.
Така Зузана и Мик разбраха, че не-жив може да означава мъртъв – обикновено беше така – но също и нов.
– Направих я преди малко – продължи Кару, сякаш им обясняваше, че е оплела шапка или е опекла кекс.