Дни на кръв и звездна светлина

В нея напираха милион въпроси и тя не оставяше никакво време на Кару да отговори дори на един от тях. Кару погледна с безпомощен вид към Мик, но той само сви рамене, сякаш казваше "Това си е само между вас двете".

– Божичко! – Зузана замръзна на място, защото я осени някаква идея. – Артизложба! Можеш ли да си го представиш! – И тя обрисува сцената като същински пиар. – Галерията "Балтус", телата на пет-шест химери, подобни на богато украсени саркофази, на откриването всички ахкат и охкат: "С какъв материал работите, те са също като живи", а ние се усмихваме като една

Мона Лиза и само разклащаме виното в чашите. Това би било най-якото нещо на света. Какви ги говоря! Може да стане даже още по-добре. Ние ги съживяваме на място! Димът, тази миризма, тия ми ти кандилници, а накрая скулптурите вдигат глави и стават. Всички ще си помислят, че това е един вид кукловодство или нещо от този род – какво друго може да бъде – и ще се опитват да си обяснят как точно сме го постигнали и ще позират за снимка с чудовищата, без дори да си дават сметка какво става всъщност.

Тя продължаваше да бърбори безспирно, а Кару се смееше безпомощно, опитвайки се да я спре.

– Такова нещо няма как да стане. Нали и сама си даваш сметка за това? Никога.

Зузана подбели очи.

– Ясно бе, само дето ми развали кефа. Ама би било грандиозно, нали?

– Да, би могло да стане грандиозно – позволи си да се съгласи Кару. Досега не беше мислила за заниманията си като за изкуство – колко глупаво, особено сега, след похвалата на Баст. В нея се събуди един от спомените на Мадригал – как като малка и съвсем отскоро на служба при Бримстоун най-обичаше да му предлага идеи за нови химери и дори ги рисуваше, за да види той как си ги представя. Зачуди се дали това е накарало Исса да я окуражи – вече като Кару – да рисува. Милата Исса, колко ѝ липсваше тя сега.

– Но все пак ще ми позволиш да ти помагам, нали? – ревностно настояваше Зузана. После подаде на Кару кандилницата, която измъкна от купчината. – Хайде най-напред да направим тази. Кой е това?

Кару само взе кандилницата и я задържа. Не искаше да признава, че Тиаго решава кой и кога да бъде възкресен.

– Зузе – каза вместо това, – не можеш да го направиш.

– Кое по-точно?

– Невъзможно е да ми помагаш. Нито да останеш тук.

– Какво?! Защо?! – Зузана взе да отрезвява след пристъпа на диво ликуване.

– Повярвай ми, не би искала да останеш тук. Ще ви изпратя обратно веднага щом си починете добре за следващия преход. Имам камион...

– Ама ние току-що пристигнахме. – Тя гледаше така, сякаш е станала жертва на предателство.

– Знам – въздъхна Кару. – Страхотно беше, че успяхме да се видим. Просто искам да си в безопасност.

– Ами ти? Ти в безопасност ли си?

– Да, аз съм в безопасност – отвърна Кару, но усети, че по отговора й пролича в каква опасност се чувства тук. – Те имат нужда от мен.

– Аха. – Зузана я огледа с опечален вид. – И като стана дума за това – защо точно ти? Защо си тук, с тях? Как така си се научила да правиш това?