Дни на кръв и звездна светлина

– Също като снимките с огромна луна – добави Мик.

Кару се обърна към тях.

– Споменах ли, че в Ерец има две луни? Едната от тях наистина е огромна.

– Две луни ли?

– Аха. Химерите, ние, ги боготворим. – Тя обаче – не, вече не. Навремето вярваше, че някаква могъща воля действа във вселената, но дори да е имало такава, тя я беше изоставила в храма на Елай. – Нитид е по-голямата. Тя е богиня почти на всичко.

– Ами другата?

– Елай – отвърна Кару, припомняйки си храма, онова хиш-хиш на евангелините и ромоленето на свещения извор. Кръвта. – Тя е богиня на убийците и тайните любовници.

– Страхотно – обади се Зузана. – Аз на нея бих се молила.

– Така ли? Че за кое от двете се мислиш – убиец, или тайна любовница?

– Ами – глезено каза Зузана, – любовта ми не е тайна за никого. – После се претърколи да целуне Мик. – Предполагам, че това ме прави убиец. Ами ти? – Тя отново се обърна към Кару.

Гърлото на Кару се сви.

– Аз не съм убиец – каза и тутакси съжали за думите си.

Настаналото мълчание бе така наситено с присъствието на Акива, та на Кару ѝ се стори, че дори долавя неговия мирис. "Глупачка", наруга се тя, задето изобщо отвори дума за това, сякаш искаше да говорят за него. Мълчанието се разтегна и за миг си помисли, че Зузана ще подмине конфузния въпрос, за което щеше да ѝ е много благодарна. Нямаше желание да говори за Акива. Не искаше и да мисли за него. Проклятие, не искаше дори да го познава. Само да можеше да се върне обратно във времето на бойното поле при Булфинч и да поеме в друга посока, докато животът му не попие заедно с кръвта в пясъка.

– Иска ми се да разкажеш какво се случи – обади се Зузана.

– Не ми се говори за това.

– Кару, ти си невъзможна. За какво са тогава приятелите, щом не им позволяваш да ти помогнат?

– Повярвай ми, с нищо не можеш да ми помогнеш.

– Хайде да опитаме.

Цялото тяло на Кару се напрегна като изпъната струна.

– Така ли? Добре тогава – отвърна, впила поглед в звездите. – Нали знаеш, че на финала на "Ромео и Жулиета" Жулиета се събужда в гробницата и вижда, че Ромео е вече мъртъв. Той също преди това е помислил, че тя е умряла, затова се самоубива в краката ѝ.

– Аха. Направо велико. – Последва пауза и едно "Ау!", което подсказваше, че Мик я е сръгал с лакът в ребрата.

Кару го пропусна покрай ушите си.

– Представи си сега, че тя се събужда и той е още жив, обаче... – Тя преглътна мъчително, изчаквайки треперенето на гласа ѝ да отмине. – Обаче е избил цялото ѝ семейство. И е опожарил нейния град. И е подложил на сеч народа ѝ, а оцелелите е заробил.

След дълго мълчание Зузана се обади с изтънял гласец:

– О!

– Точно така – заключи Кару и затвори очи, за да не вижда звездите.