Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Колкото до онзи белия, той изглеждаше почти човек; на всичкото отгоре беше суперсекси – божичко, тия очи, тия рамене, сякаш е правен само за корицата на някой любовен роман. Но в него имаше нещо ледено студено, което я накара да потрепери, въпреки че се топеше на пустинната жега.
– Това беше Тиаго – каза Кару. – Той... командва тук.
Зузана и сама вече се беше досетила заради господарското му излъчване.
– И за какво по-точно командва? – попита тя. През главата ѝ мина някаква мисъл и тя изведнъж се закова на място. – Я чакай. Къде е Бримстоун?
Кару също спря и изразът на покруса върху лицето ѝ беше достатъчен отговор за Зузана.
– О, не – простена тя. – Нали не е...? Мъртъв ли е?
Кару кимна.
"Мъртъв." Тази дума нямаше място в тяхното приключение. Ужасена, Зузана продължи:
– Ами... Исса? Ясри?
И отново изражението на Кару ѝ даде отговор.
– О, Кару, толкова съжалявам – пророни Зузана и отново погледна Кару, но сега наистина я видя, вече без чувството на истинско облекчение, което я обзе при срещата на сипея. Забеляза, че е твърде слаба, обострена, косата ѝ, сплетена небрежно на плитка, ризата – някаква памучна дреха в марокански стил – намачкана така, сякаш от дълго време не я сваля нито денем, нито нощем, а очите ѝ гледат недоспало и изтощено. Изглеждаше не само недоспала, а някак... изчерпана.
По гърба на Зузана отново полазиха тръпки. В какво се беше забъркала този път, че въвлече и Мик на всичкото отгоре! Направо си беше загубила ума заради цялата тая мистериозност и заради предизвикателството; естествено, още отначало беше разбрала, че с Кару става нещо. Нейният кодиран имейл го потвърждаваше ясно, но Зузана и за миг не допусна, че това може да включва думата мъртъв, както и тая воня във въздуха, която – вече беше сигурна – е на разложение.
Зузана преглътна мъчително. Главата я цепеше, краката я боляха убийствено и тя наистина, ама наистина имаше нужда от душ; освен това нещо ѝ подсказваше, че за сладолед и дума не може да става. Но имаше още някого, за когото не беше попитала. Поколеба се – беше изплашена, че може да разчете още един мрачен отговор върху лицето на приятелката си.
– Ами Акива?
Отговорът наистина се изписа върху лицето на Кару, но не този, от който се боеше Зузана. Тъгата се превърна в суровост. Кару стисна челюсти, очите ѝ се присвиха.
– Какво за него? – попита остро тя.
Зузана примигна. Какво ли?!
– Ами... Той... жив ли е?
– Поне доколкото знам – отвърна Кару и се обърна. – Хайде!
Зузана и Мик се спогледаха ококорени, но я последваха. Напрегнатата стойка на Кару подсказваше ясно, че трябва да си мълчат, но Зузана реши да не ѝ обръща внимание. Ако трябваше да бъде искрена, това дори я вбеси. Измина целия път до тук; разплете гатанката, която се оказа, че дори не била гатанка; откри Кару насред пустинята Сахара – е, не попаднаха точно в пустинята Сахара, но бяха достатъчно близо и ако някога ѝ се удадеше случай да разкаже тая история, тя непременно щеше дебело да подчертае, че е пребродила Сахара с нашарени като зебра кецове. Както и да е. Обаче не заслужаваше сега да ѝ мълчат.
– Какво стана? – обърна се тя към гърба на приятелката си.
Кару ѝ хвърли поглед през рамо.
– Остави сега това, Зузе. Всичко друго ще ти разкажа, но определено не ми се говори за него.
Колко горест имаше в гласа ѝ.
– Кару! – Зузана посегна към ръката на приятелката си, но щом Кару изкриви лице от допира ѝ, веднага се отдръпна. – Какво? – попита. – Ранена ли си?
Кару спря. Остави раниците, които досега влачеше, и обви ръце около тялото си с окаян вид. Толкова красива и така окаяна. Как е възможно да бъде толкова красива и така ясно да личи, че не е положила никакво усилие за това?
– Добре съм – каза, опитвайки да се усмихне. – Само се безпокоя за теб, Лорънс Арабски[11]. А сега моля да замълчиш и да ме оставиш да ви вкарам вътре. – Кару погледна Мик за подкрепа и той, естествено, се съгласи с нея.
11
С това име е известен британският офицер Томас Едуард Лорънс, прочут с подвизите си в Арабското въстание по време на Първата световна война. – Б.пр