Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Това беше съвсем различен дял от общата истина. Но Кару нямаше охота да разкрива истинската си същност, както и да показва насинените си и отекли ръце. Всъщност, защо е нужно да се срамува? Тя си пое дълбоко дъх.
– Защото – каза, – аз съм една от тях.
– От кой вид?
Кару примигна. Мик зададе този въпрос така, между другото, та отначало ѝ се стори, че нещо не е дочула.
– Моля?
– От кой вид химери си точно? Ти също си била възкресена, нали? Имаш татуирани очи на дланите. – Той посочи ръцете ѝ.
Кару се обърна към Зузана и видя, че и тя като Мик също не е поразена от чутото току-що.
– Какво става? – попита. – Аз ви заявявам, че не съм човешко същество, а в отговор вие ми дрънкате разни врели-некипели.
– Извинявай – обади се Мик, – но ти просто изчерпа до дъно способността ни да се удивяваме. Най-напред трябваше да започнеш с това и чак тогава да ни казваш, че възкресяваш мъртъвци.
– Освен това – добави Зузана – то си беше очевидно.
– Как така очевидно? – изуми се Кару. Живееше с мисълта, че е човешко същество, откакто се помнеше, и никой не можеше да я убеди, че не е била достатъчно убедителна като човек.
– Сигурно заради тая аура на нещо свръхестествено, която витае около теб – сви рамене Зузана. – Знам ли.
– Аура на нещо свръхестествено – равно повтори Кару.
– В добрия смисъл на думата – уточни Мик.
– И така, какъв вид си точно? – повтори Зузана.
Въпросът ѝ бе така безгрижен, толкова безцеремонен. Кару усети как дланите ѝ започват да лепнат от пот. Явно питаха от кое племе е точно, интересуваха се за нейното семейство, което ѝ беше отнето преди толкова много години. Връхлетяха я откъслечни спомени от онзи далечен ден – дългите кървави дири по пода, където са били влачени телата, преди да ги струпат при гърлото на пещерата и да ги хвърлят вътре. Тя си пое дълбоко въздух. Те не биха разбрали това. Естествено, че няма да го проумеят. В техния свят рядко се случваше човек да избягва да пита за семейството на друг, защото има опасност да засегне болезнен спомен за ранно осиротяване и отведени от търговците на роби родители.
Преди много, много време тя също имаше родители, дом, сродници. Преди много, много време тя имаше своя общност, в която съвършено и без усилие се вписваше.
– Аз бях кирин – отвърна тихо. "Аз съм кирин", помисли си, макар всичко, което я правеше кирин, отдавна да ѝ бе отнето: племето и домът – от ангелите; рожденото ѝ тяло – от Белия вълк; а сега може би и... Зири. – Ще ви покажа – чу се да казва.
Посегна към скицника и молива и за кратко, в един напрегнат миг постоя така, питайки се дали ще може да го направи. Опита се да нарисува Мадригал такава, каквато беше преди, но усети, че ръката с молива не ѝ се подчинява. Боеше се, че няма да успее да я предаде правилно, или – напротив – че ще се получи съвсем достоверна; страхуваше се от усещането, когато види пред себе си своето предишно аз. Дали ще възприеме този образ като единствено реален и ще закопнее да се върне отново в него? Или за нея той ще бъде нещо чуждо и непознато, сякаш никога не е била онова момиче? Каквото и да станеше обаче, не можеше да си представи то да я направи щастлива.
Все пак реши, че е крайно време да го направи, и започна да рисува. Една извита линия. Още една. Рогата ѝ постепенно започнаха да се оформят. Зузана и Мик мълчаливо я наблюдаваха. Кару също имаше чувството, че е само наблюдател, а не автор на рисунката, и леко се изненада от онова, което се появи върху листа. От това кой се появи там.
– Хм. Момче ли си била? – обади се Зузана.
Кару освободи дълго сдържания дъх със смях.
– Не. Съжалявам. Това не съм аз, това е Зири. Той е... – Стори ѝ се твърде жестоко да каже "той беше" за последния оцелял от нейното племе, затова просто завърши: – Той също е кирин.
– Уф! Не предполагах, че ще е по-откачено да си момче не-човек в предишното тяло, отколкото момиче не-човек, ама наистина си е така.
– А той къде е? Тук ли е някъде? – попита Мик.
– Отрядът му закъснява да се върне след мисия в Ерец.
Зузана явно долови тревогата в гласа ѝ.
– Как така закъснява? С тях всичко наред ли е?
– Сигурно. Поне така се надявам. Вероятно просто са се забавили.
Или може да са вече мъртви.
47.
УБИЙЦИ И ТАЙНИ ЛЮБОВНИЦИ
Денят премина в нощ и Кару се изправи пред нелицеприятната задача да обясни положението с тоалетната на Зузана. А това беше изобщо-няма-тоалетна положение. За нейна огромна изненада обаче Зузана само каза: