Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
Госпожа Суиндъл се засегна от скандалното оскърбление към нейната стая и изгледа начумерено Елайза.
По-възрастната госпожица Стърджън се извърна към по-младата, която не беше помръднала от прага.
— Съветвам те да си вържеш кърпичка, Маргарет, понеже здравето ти е крехко.
По-младата жена кимна и извади дантелена кърпичка от ръкава си. Сгъна я на две, за да се образува триъгълник, после я притисна към носа и устата си и едва тогава се осмели да направи крачка в стаята.
Изпълнена с увереност в собствената си правдивост, госпожица Стърджън продължи невъзмутимо:
— Радвам се да ти съобщя, че намерихме къде да те настаним, Елайза. Още щом научихме в какво положение се намираш, се заловихме да ти помогнем. Ти си твърде малка, за да прислужваш — и, подозирам, характерът ти не е подходящ, — но успяхме да се справим добре. С Божията помощ ти намерихме място в местния приют за бедни.
Дъхът на Елайза секна и заседна в гърлото.
— Затова си събирай нещата, каквито и да са те, и да тръгваме. — Погледът на госпожица Стърджън се стрелна настрани изпод острите й мигли.
Елайза не помръдна.
— Хайде, не се мотай.
— Не! — възрази Елайза.
Госпожа Суиндъл шамароса Елайза по тила, а по-възрастната госпожица Стърджън се ококори.
— Имаш късмет, че се намери място за теб, Елайза. Уверявам те, че много по-лоши неща може да се случат на момичетата, оставени да се оправят сам-самички. — Жената изсумтя многозначително и пристъпи умолително напред. — Хайде, ела.
— Няма.
— Може би е глупава — отбеляза младата госпожица Стърджън през кърпичката си.
— Не е глупава, само е лоша.
— Господ се грижи за всичките си овчици, дори за лошите — заяви възрастната госпожица Стърджън. — Опитай се да намериш подходящи дрехи за момичето, скъпа Маргарет. И внимавай да не вдъхнеш мръсотия.
Елайза поклати глава. За нищо на света нямаше да отиде в приют за бедни, нито щеше да свали дрехите на Сами. Те вече бяха част от нея.
Ето в този момент имаше нужда баща й да се появи героично на вратата. Да я вдигне в прегръдките си и да я вземе със себе си, а после да отплават по моретата, търсейки приключения.
— Ето това ще свърши работа — вдигна прокъсаната престилка на Елайза госпожа Суиндъл. — Няма да й трябва нищо повече там, където отива.
Изведнъж Елайза си спомни думите на мама. Настойчивото й твърдение, че човек трябва сам да се спасява, че ако има достатъчно силна воля, дори слабият ще се сдобие със сила. И внезапно Елайза проумя какво трябва да направи. Без нито дума повече, тя се хвърли към вратата.
По-възрастната госпожица Стърджън се оказа изненадващо ловка и бърза и й препречи пътя. Госпожа Суиндъл зае втора отбранителна позиция.
Елайза изви глава и лицето й се блъсна устремно в тялото, на госпожица Стърджън. Ухапа я с всичка сила. Старата госпожица Стърджън изпищя и се хвана за бедрото.
— Ах, ти, зверче такова!
— Лельо, ще те зарази с бяс!
— Казах ви, че е опасна — обади се госпожа Суиндъл. — Хайде, оставете дрехите. Да я сваляме долу.
Госпожа Суиндъл стисна едната ръка на Елайза, възрастната госпожица Стърджън — другата, а племенницата се мотаеше пред тях и даваше безполезни сведения къде има стълби и прагове, докато Елайза се мяташе като бясна.
— Успокой се, момиче! — нареди й възрастната госпожица Стъдокън.
— Помощ! — изкрещя Елайза и почти успя да се откопчи. — Някой да ми помогне.
— Ще те напердаша! — изсъска госпожа Суиндъл, когато слязоха.
— Плъх! Видях плъх!
— В къщата ми няма плъхове!
Младата госпожица Стърджън изпищя, скочи върху един стол и събори няколко зелени бутилки.
— Непохватно момиче! Ще ми платиш за счупеното.
— Сама сте си виновна, ако нямаше плъхове…
— Няма! Никъде няма нито един плъх…
— Лельо, видях го. Ужасно животно, голямо като куче с черни лъскави очи и дълги остри нокти… — Гласът й заглъхна и тя се отпусна тежко на стола. — Едва не припаднах. Не съм създадена за такива ужасии.
— Хайде стига, Маргарет, прояви малко смелост. Помисли за четирийсетте дни и нощи на Христос.
Възрастната госпожица Стърджън показа впечатляващо присъствие на духа, като продължи да стиска Елайза, докато се приведе да вдъхне смелост на племенницата си, която цивреше:
— Ама малките му лъскави очички, ужасният му потрепващ нос… — ахна тя. — Пфу! Ето го!
Всички погледи се насочиха, накъдето сочеше Маргарет — свит зад купчината въглища, стоеше един треперещ плъх. Елайза му пожела свободата.