Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Продължих да преглеждам и ахнах. Роуина притежаваше късче умствена принуда? Кат беше дарена с емоционална телепатия? Как Даррок беше разбрал тези неща, по дяволите? Според него Джо беше в тайното Убежище! Името на Дани също беше на страницата, подчертано няколко пъти и с въпросителна. Аз не бях в списъка, което значеше, че е написан преди да бъде наясно със съществуването ми предишната есен.
На дъното на страницата имаше къс списък:
– Шийте зрящи – усещат Фае.
– Алина – усеща Шинсар Дъб, Фае Светини и реликви.
– Манастир – Шинсар Дъб.
– Ънсийли крал – Шийте зрящи?
Примигнах към него, опитвайки се да видя смисъл. Да не искаше Даррок да каже, че не Сийли кралицата, както твърдеше Нана О’Райли, е била тази, която е оставила Мрачната книга в манастира толкова отдавна? Дали самият Ънсийли крал ни я е донесъл, защото можем да усещаме Фае и Фае Светини и това ни е правило идеални пазители за нея?
Внезапно Баронс се озова зад мен и надникна през рамото ми.
– Кара те да мислиш за себе си малко различно, а?
– Не съвсем. Имам предвид на кого му пука кой я е донесъл в манастира? Въпросът е, че ние сме пазителите.
– Това ли разбираш от бележките, госпожице Лейн? – измърка той.
Погледнах към него.
– Какво разбираш ти от тях? – казах отбранително. Не ми харесваше тонът му, както не ми харесваше и веселият блясък в тъмните му очи.
– Казват, че кралят бил ужасен, когато разбрал, че резултатът от неговия акт на изкупление е родил най-могъщото му извращение. Той го гонил от един свят в друг с еони, решен да го унищожи. Когато най-накрая го настигнал, битката им продължила векове и докарала няколко свята до руини. Но било твърде късно. Шинсар Дъб била станала напълно съзнателна. Мрачна сила сама по себе си. Когато кралят създал Шинсар Дъб, той бил по-велик, а Книгата била по-слаба. Тя била хранилище за злото на краля, но без енергия и стремежи. Но докато скитала, тя се развила, докато станала всичко, което бил кралят, че и повече. Създанието, изоставено от своя създател, се научило да мрази. Шинсар Дъб започнала да преследва краля – той замълча и ми показа една от вълчите си усмивки. – И какво още е могъл да създаде кралят? Може би цяла каста, която да може да проследи най-големия му враг, да го задържи и да го възпре, така че да не може да унищожи него? Ще ми кажеш ли, че никога не си помисляла за това?
Зяпнах. Ние бяхме добрите. Хора до същността си.
– Шийте зрящи – кучета пазачи на ЪК – подигра се той.
Бях смразена от думите му. Беше достатъчно лошо да открия, че съм осиновена и че родителите, които ме бяха отгледали, не бяха мои биологични родители. Какво намекваше той сега? Че не съм имала родители?
– Това е най-голямата купчина глупости, които съм чувала! – първо Даррок беше предположил, че съм камък. Сега Баронс предполагаше, че шийте зрящите са тайна каста Ънсийли.
– Ако върви като патица и квака като патица...
– Аз не съм патица!
– Защо това те обижда толкова? Силата е сила.
– Ънсийли кралят не ме е направил!
– Идеята те плаши. Страхът е от похабена емоция. Той е предпоследният чифт капаци. Ако не можеш да се изправиш пред истината за своята реалност, не можеш да бъдеш част от нея, не можеш да я контролираш. Можеш да хвърлиш кърпата и да се предадеш на прищевките на някой с по-силна воля. Харесва ли ти да бъдеш безпомощна? От това ли се възбуждаш? Затова ли в мига, когато вече ме нямаше, ти се обърна към копелето, което накара да те изнасилят?
– Е, какво сте ти и мъжете ти? – отговорих студено. – Още една от тайните касти на Ънсийли краля? Това ли сте вие, Баронс? Затова ли знаеш толкова много за тях?
– Не ти влиза в шибаната работа.
Той се обърна и продължи търсенето си.
Треперех и в устата ми имаше горчив вкус. Избутах документите, станах и излезнах на балкона, където стоях и се взирах в нощта.
Баронс ме беше разтърсил дълбоко с предположението си, че шийте зрящите бяха каста на Ънсийли. Трябваше да призная, че бележките на Даррок със сигурност можеха да бъдат тълкувани така.
Онази нощ стоях между двете Фае армии и мислех колко съм доволна, че съм като Ънсийли, укрепена от болка, по-малко лекомислена и чуплива.
А го имаше и онова тъмно гладко езеро в главата ми, което предлагаше толкова много необясними „дарове“, като руни, които бившето Фае беше разпознало, които го бяха накарали да се поколебае, руни, които Ънсийли принцовете мразеха силно.