Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Вайпърът избоботи по улицата и усетих жегване на завист. Познавах тръпката от жегата на мотора от страната на шофьора, гладкото удоволствие от скоростния лост в ръката ми, щурма на масивни мускули, работещи на празен ход жадно, чакащи следващата ми заповед. Въздъхнах и погледнах през прозореца в очакване мракът да се спусне.
Нямаше нужда да давам указания на Баронс. Той знаеше точно къде съм била преди две нощи. Зави надясно, после наляво, дванайсет преки на изток и седем на юг.
Градът беше утихнал като него. Усещах огромен брой Фае, но те не бяха навън по улиците. Чудех се дали имат конференция някъде, на която да планират следващите си ходове, дали нацията на Ънсийли е била объркана от загубата на своя освободител и водач и дали се срещаха, за да изберат нов. Чудех се кой ще излезе напред, за да поеме командването. Някой от Ънсийли принцовете?
Даррок не беше лош избор за водач на Мрачния двор. Той искаше нашият свят да остане непокътнат, защото имаше намерение да го управлява така, както управлява света на Фае. Беше харесвал човешките си удоволствия и възнамеряваше да продължи да им се наслаждава. Годините му сред нас бяха увеличили апетита му за смъртни жени и смъртни луксове, следователно той щеше да ги предпази.
Но нямаше гаранция, че който поеме властта след него, ще се чувства по същия начин. Всъщност имаше малка вероятност новият Ънсийли водач да изпитва нещо дори далечно човешко.
Ако един от мрачните принцове поемеше водачеството – да кажем Смърт или Мор, той нямаше да има дълготрайни цели, нямаше да има ограничения. Щеше да задоволява желанията си, докато не остане нищо за поглъщане. Имахме късмет бивш Сийли да води Ънсийли. Знаех от какво са направени принцовете – празнота, по-тъмна и по-огромна от нощното небе. Апетитите им бяха необятни, неутолими.
Бях видяла какво се случи на улицата между Сийли и Ънсийли, когато се срещнаха. Земята започна да се разцепва. Ако двата двора се сблъскат в голям мащаб, ако тръгнат един срещу друг, те ще унищожат нашия свят.
И докато те могат да се преместят на нова планета, ние не можем.
Човешката раса ще умре.
Мислех, че нямам неотложни задължения, нямах спешни крайни срокове. Но имах. Колкото по-дълго Книгата беше на свобода и Фае се биеха едни с други, толкова по-голяма беше опасността от тотално унищожение на човечеството.
Чудех се дали Баронс осъзнава това. Чудех се дали му пука. Каквото и да беше той, вероятно можеше да оцелее всякакъв разпад – ядрен или Фае. Дали просто щеше да се свърже с другите безсмъртни на нашата планета и да продължи с тях? Трябваше да знам къде стои.
– Имаме сериозни проблеми, Баронс.
Той наби спирачките толкова силно, че главата ми се люшна. Толкова се бях отплеснала в мисли, че не бях забелязала, че сме пристигнали.
– Аз съм смъртна! – казах ядосано, разтривайки врата си. – Можеш да се опиташ да си го спомняш... Ох! Какво... Баронс! – бях издърпана от колата толкова рязко, че ръката ми едва не изскочи от ставата.
Дори не бях видяла да излиза от колата и да идва от моята страна. После се озовах на тротоара и залепена за тухлената стена на една сграда.
Той се наведе към мен, притисна краката ми между неговите и завърши клетката с ръце.
Положих длани на гърдите му, за да го държа на разстояние. Гръдният му кош се издигаше и спускаше под ръцете ми, издуваше се като мях. Той беше твърд като камък до бедрото ми, много по-голям, отколкото някога го бях усещала. Твърде голям. Чух звука от разпаряща се тъкан.
Погледнах към лицето му. Погледнах отново. Кожата му беше с цвета на махагон и потъмняваше с всяка секунда. Беше по-висок, отколкото трябваше, и червени искри проблясваха в очите му. Когато изръмжа, на лунната светлина присветнаха дълги черни кучешки зъби.
Той се променяше. Косата му ставаше по-дълга, по-гъста, сплъстяваше се около лицето. Той отпусна глава и остри зъби одраскаха ухото ми.
– Никога! Не използвай! Секса! Като оръжие! Срещу мен! – думите бяха гърлени, деформирани от зъби, твърде големи за човешка уста, но аз ги разбрах перфектно.
Свих рамене.
– Не ми свивай рамене, мамка му! – изръмжа той. Бузата му беше до моята и можех да усетя как чертите му се изостряха и разширяваха. Отново чух разпарящи се дрехи.
– Бях ядосана – имах всичкото право да бъда.
– Аз също съм. Но не ме виждаш да си играя с теб.
– Ти ме манипулираш през цялото време.
– Дали съм безскрупулен? Да. Дали не издавам плановете си? Със сигурност. Дали понякога те притискам да кажеш нещо, което и без това искаш да кажеш? Разбира се. Но никога не играя игри.