Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
Сграбчи ме ужас.
Хвърлих обезумял поглед към момчето със замечтаните очи. Той се обърна и наля шот. Оформих с уста тиха молба към отражението му в огледалото зад бара.
– Казах ти да не говориш с тях – каза отражението на момчето със замечтаните очи.
Той наливаше и сервираше, движеше се от един клиент към друг, докато моята идентичност биваше изтривана.
Помогни ми! – крещяха очите ми в огледалото.
Момчето със замечтаните очи най-после се обърна отново към мен.
– Тя не е твоя – каза на високия сух мъж.
– Тя ми проговори.
– Погледни по-дълбоко!
След миг:
– Моя грешка – каза разбъркващото карти нещо.
– Не я повтаряй!
Така рязко, както бяха изчезнали, думите се върнаха. Мозъкът ми беше пълен с мисли и изречения. Бях завършена личност с идеи и мечти. Вакуума го нямаше.
Паднах от стола си и се запрепъвах надалеч от безликия мъж. На треперливи крака се отмъкнах на три стола по-нататък, покачих се отново и стиснах барплота.
– Той няма повече да те притеснява – каза момчето със замечтаните очи.
– Уиски! – изграчих.
Той плъзна шот от уиски от горния рафт по плота. Гаврътнах го и поисках второ. Ахнах, когато огънят избухна в мен. Въпреки че не исках нищо повече от това да оставя километър между мен и разбъркващото карти чудовище, имах въпроси. Исках да знам как момчето със замечтаните очи може да командва нещо такова. Също така какво беше безликото нещо?
– Фар дорка[12], красиво момиче.
– Мислите ми ли четеш?
– Няма нужда. Въпросът е изписан на лицето ти.
– Как убива? – обсебена съм от многото начини, по които Фае раздават смърт. Водя педантични бележки в дневника си за различните касти и техните методи на екзекуция.
– Смъртта не е негова цел.
– А какво е?
– То търси Лицата на Човечността, красиво момиче. Имаш ли едно, което да споделиш?
Не казах нищо. Нямах желание да знам повече. „Честър“ беше безопасна зона за Фае. При последното ми посещение в клуба ми беше дадено пределно ясно да разбера, че ако убия нещо в помещението, аз ще бъда убита. След като Риодан и мъжете му, така или иначе, ме искаха мъртва, тази вечер едва ли беше най-подходящата да изпробвам късмета си. Ако научех повече за него или ако убийствената тежест на копието в кобура под мишницата ми станеше по-голяма, можех да направя нещо прибързано.
– Някои неща не могат да бъдат убити толкова лесно.
Погледнах стресната към момчето със замечтани очи. То гледаше към ръката ми под палтото. Дори не бях усетила, че бъркам за копието.
– Фае е, нали? – попитах.
– Предимно.
– Значи как може да бъде убито?
– Трябва ли да бъде убито?
– Би се застъпил за него ли?
– А ти би ли забила копие в него?
Вдигнах вежда. Очевидно изискване за работа в „Честър“ беше да харесваш Фае и да имаш желание да задоволяваш уникалните им апетити.
– Не съм те виждал отдавна – промени той темата гладко.
– Не бях наоколо, за да бъда видяна – казах студено.
– Почти не беше и сега.
– Забавен си, нали?
– Някои смятат така. Как беше?
– Добре. Ти?
– Нормално.
Усмихнах се леко. Баронс не можеше да се мери с уклончивите отговори на момчето със замечтани очи.
– Отново си светла, красиво момиче.
– В настроение съм за промяна.
– Не само косата.
– Предполагам.
– Отива ти.
– Чувствам се добре.
– Може да не е полезно. Във времена като това. Къде беше? – той хвърли чаша във въздуха и гледах как се превърта лениво.
– В Сребрата, разхождах се из Белия палат, гледах как наложницата и Ънсийли кралят правят секс. Но прекарах най-много време в опити да разбера как да сгащя и да контролирам Шинсар Дъб.
Името на Книгата на Ънсийли краля сякаш изсъска във въздуха и усетих повея, когато всички Ънсийли в клуба обърнаха глави към мен в унисон.
За част от секундата клубът стихна и замръзна.
Позле звукът и движението се възстановиха с дрънченето на кристал, когато чашата за вино, която момчето със замечтани очи подхвърляше, удари пода и се разби.