Разкритието на древния ръкопис

– Какво търсиш?

– Според слуховете той е знаел пряк път или щях да съм го убил отдавна.

– Кой ти каза за него? – имаше ли нещо, което Баронс не знаеше?

Той ми хвърли поглед.

– Нямаше нужда някой да ми казва. Prima facie, госпожице Лейн. Фактите говорят. Не си ли се чудила защо той продължава да я търси, въпреки че няма нито един от камъните и би бил покварен в мига, в който я вземе?

Поклатих глава, отвратена от себе си. Беше ми отнело месеци да започна да се чудя над това. Какъв страхотен копой бях!

– Мислиш, че е оставил бележки?

– Знам, че е. Ограниченията на смъртния му мозък бяха проблем за него. Той беше свикнал със способностите на паметта на Фае.

Значи Баронс също е знаел, че има пряк път, и го е търсил от известно време.

– Защо никога не ми каза?

– Неслучайно се нарича пряк път. Колкото по-къс е, толкова повече реже, обикновено[11]. Всичко си има цена, госпожице Лейн.

Не го ли знаех! Коленичих и започнах да преглеждам листовете на пода. Даррок не беше писал в дневници, беше използвал листове плътна, скъпа пергаментова хартия и ги беше изписвал с красив почерк, сякаш беше очаквал работата му един ден да бъде увековечена: документи от Даррок, освободител на Фае, изложени, както ние показваме Конституцията в музей някъде. Погледнах към Баронс. Той вече не хвърляше неща. Подреждаше документи и тефтери. Нямаше и следа от темпераментния звяр или от ядосания мъж. Беше отново ледения, непроницаем Баронс.

– Никой ли никога не му е казвал за лаптопите? – прошепнах.

– Фае не могат да ги използват. Изпържват ги.

Може би имаше нещо в моята теория за енергията. Докато още листове падаха долу, аз ги събирах и ги проучвах. Под бдителните очи на стражите на Даррок, не бях имала възможност да си пъхна носа в личните му документи. Беше нещо очарователно. Този тайник с бележки беше за различните касти Ънсийли – силата и слабостите им, уникалните им вкусове. Беше шокиращо да разбера, че е трябвало да учи за Ънсийли точно като нас. Сгънах страниците и започнах да ги тъпча в раницата си. Това беше полезна информация. Шийте зрящите трябваше да си ги предават от едно поколение на друго. Можехме да съберем комплект Фае енциклопедии от бележките му.

Когато мястото в раницата ми свърши, започнах да трупам страниците на купчини, за да се върна за тях по-късно.

Тогава видях страница, която беше различна от останалите, изпълнена с надраскани мисли, списъци, оградени коментари и стрелки, сочещи от една бележка към друга.

Името на Алина беше върху него, заедно с това на Роуина и на десетки други. Надраскан до името им беше техният специален „талант“. Имаше списък със страни, адреси и имена на компании, които допусках, че са чуждестранните клонове на Корпорация Бързи пощи – куриерската служба, която беше наше прикритие. Един списък съдържаше шестте кръвни линии на нашата секта плюс още една, за която никога не бях чувала – О’Калахан. Възможно ли беше да има повече кръвни линии, отколкото знаехме? Ами ако друго Фае сложи ръка на тази информация? Можеха да пометат всички ни!