Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Виж, Баронс! Какво искаш от мен? Това беше... – потърсих точната дума и не ми хареса това, което намерих. – Незряло. Добре. Но и ти не си невинен. Ти говореше за убийството ми.
Гърмящата змия се раздвижи в гърлото му.
– Ти също ми дължиш извинение! – сопнах се.
– За какво? – нещо гризна ухото ми, разкъса нежната кожа и усетих топла кръв, а после езикът му докосна кожата ми.
– За това, че не ми каза, че не можеш да умреш. Имаш ли някаква представа какво ми причини това да гледам как умираш?
– А! Да видим! Да. Накара те да изчукаш Даррок след часове.
– Ревнуваш ли, Баронс? Така изглежда – нямаше да се оправдавам. Той не ми беше дал никакви обяснения. По тази причина бях допуснала всякакви неща и едва не се бях направила на голям идиот пред него снощи.
Въздухът изсъска между зъбите му, когато се избута от стената. Не бях усетила колко е студена нощта, преди топлината от тялото му да изчезне. Той стоеше по средата на улицата с гръб към мен, ръцете му бяха свити в юмруци отстрани, дълги нокти се плъзгаха през чудовищни пръсти, а той потреперваше и ръмжеше.
Облегнах се на стената и го наблюдавах. Бореше се за контрол върху формата, която да придобие господство, и въпреки че бях бясна и на двамата в момента, предпочитах мъжа. Звярът беше много по-... емоционален, ако тази дума може да бъде приложена за Баронс в някаква форма. Караше ме да се чувствам объркана, в конфликт. Никога нямаше да изкарам картината на намушкването му от главата си.
Когато го провокирах, не ми беше хрумнало, че изходът може да е такъв. Баронс винаги е бил толкова контролиран, дисциплиниран. Мислех, че трансформацията в звяр е съзнателна. Че, като всичко останало в неговия свят, се случва само ако той го иска, или изобщо не се случва.
Спомних си първия път, когато чух странното тракане в гърдите му, в нощта, когато с него бяхме тръгнали след Книгата с трите камъка и се бяхме провалили. Беше ме отнесъл обратно в книжарницата и се бях събудила на дивана, а той се взираше в огъня. Спомних си как мислех, че кожата на Баронс може да е калъф за нещо, което не исках да видя. Била съм права. Под човешката форма имаше напълно нечовешка. Но защо? Как? Какво беше той?
Нито веднъж не беше губил контрол около мен по този начин. Дали способността му да сдържа животинската си природа отслабваше?
Или аз бях проникнала по-дълбоко под тази променяща се кожа?
Усмихнах се, но без капка радост. Харесваше ми тази мисъл. Не бях сигурна кой е по-прецакан от това – той или аз.
Стоях до стената, а той стоеше на улицата с гръб към мен поне три или четири минути.
Бавно, както изглеждаше с голяма доза болка, той се промени обратно, треперейки и ръмжейки през цялото време. Разбирах защо помислих, че съм го убила с руните си предишната нощ. Трансформацията от звяр към мъж изглеждаше изключително болезнена.
Когато най-после се обърна, нямаше и следа от кървавочервено в тъмния му поглед. От черепа му не стърчаха остатъци от рога. Той направи гримаса, когато пристъпи на бордюра, сякаш крайниците го боляха, а зъбите му проблясваха бели и равни на лунната светлина.
Отново беше мъж със силно телосложение на трийсетина години или там някъде, носещ дълго палто, което беше разкъсано на раменете и сцепено на гърба.
– Ако отново се ебаваш с мен, ще ти го върна. Но няма да е с ума ми.
– Не ме заплашвай! – бях изкушена да го направя точно там и в този момент и да видя дали ще изпълни заканата си. Бях му бясна. Исках го. Бях пълна каша що се отнася до всичко, в което беше замесен Баронс.
– Не те заплашвам. Предупреждавам те.
На върха на езика ми напираше остър отговор.
Той ме засрами да премълча с:
– Очаквам нещо по-добро от теб, госпожице Лейн – после се обърна към вратата и влезе в сградата.
Почти очаквах да има Ънсийли стражи на последния етаж, но или Даррок беше твърде арогантен да си даде труда да остави стражи, или след като беше убит, армията му вече не виждаше смисъл да брани скривалищата му.
Вече вътре, Баронс тръгна право към спалнята, която заемаше Даррок. Последвах го, защото беше единственото място, което не бях имала възможност да претърся. Стоях на вратата и гледах как обръща разкошно обзаведената стая, избутвайки столове и отоманки от пътя си, обръщайки скрина и ритайки съдържанието му, преди да се занимае с леглото. Разкъса одеялата и чаршафите, издърпа матрака от рамката, извади нож и разпори матрака, търсейки нещо скрито вътре, после спря и вдиша дълбоко. След миг килна глава и вдиша отново.