Разкритието на древния ръкопис

– Някои казват, че Ънсийли кралят създал шийте зрящите с неговата несъвършена Песен. Други казват, че е правил секс с човешки жени, за да основе кръвните линии. Може би кръвта ти е разредена достатъчно, за да не представлява такъв проблем.

Типичен Баронс. Имаше отговор за всички неща, които не исках да знам, но нито един за нещата, които исках да знам.

След като се спуснахме по една стълба, отворихме друга врата и слезнахме по още една стълба, стигнахме до истинския вход на клуба – индустриално фоайе с високи двойни врати.

От последното ми идване тук някой беше наел декоратор и беше заменил високите дървени врати с нови, които бяха черни и гладки, издържани в градски шик, толкова силно полирани, че виждах двойката, която ни беше последвала, отразена в тях. Тя беше облечена като мен в дълга прилепнала пола, ботуши с високи токчета и гарнирано с кожи палто. Той стоеше наблизо, тялото му беше приведено над нейното и изглеждаше като ходещ щит.

Трепнах. Не ни беше последвала никаква двойка. Не бях познала себе си. Не беше само това, че косата ми отново беше руса (черните врати отразяваха само форма и движение, не и цвят), просто аз изглеждах като някой друг. Стоях различно. Изчезнали бяха последните следи от бебешка мекота, които бях донесла с мен от Дъблин миналия август. Чудех се какво ще помислят за мен мама и тате. Надявах се да могат да видят през промените до Мак, която все още бях под всичко това. Бях развълнувана и нервна да ги видя.

Той бутна вратите.

– Стой наблизо!

Клубът ме удари като порив на преминала чувственост, издържан в хладен хром и стъкло, в черно и бяло – кулминацията на индустриалния мускул, облечен в манхатънски шик. Декорът обещаваше еротизъм без задръжки, удоволствие заради самото удоволствие, секс, за който си струва да умреш. Огромната вътрешност беше терасирана с дансинги, всеки обслужван от собствен бар на дузина различни поднива. Миниклубовете в клуба имаха свои собствени теми, някои елегантни върху полирани подове, други с тежки татуировки и градска разруха. Бармани и сервитьори отразяваха темите на техните подклубове, някои с разголени до кръста смокинги, други в кожа и вериги. На една тераса изключително млади сервитьори бяха облечени като ученици в униформи. На друга... обърнах се рязко. Няма да гледам, дори няма да мисля за този! Надявах се Баронс да държи родителите ми някъде далеч от тази поквара.

Въпреки че умствено съм подготвена да видя хора и Ънсийли да се смесват, да флиртуват и да образуват двойки, никога не съм готова за това. „Честър“ е анатема за всичко, което съм.

Фае и хора не са предвидени да се смесват. Фае са безсмъртни хищници без уважение към човешкия живот, а тези хора, достатъчно глупави, за да помислят дори за миг, че дребните им незначителни животи имат значение за Фае... Е, Риодан казва, че те заслужават да умрат и когато ги виждам на място като „Честър“, трябва да се съглася. Не можеш да спасиш хората от самите тях. Можеш само да се опиташ да ги събудиш.

Статиката на толкова много Ънсийли, струпани на едно място, беше оглушителна. С гримаса изключих звука на сетивата си.