Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
А той никога не е бил готов да умре, за да живея аз. Било е бизнес, както обикновено. Баронс е пазел своя ОС детектор жив и в действие, хладно безучастен, съсредоточен върху целта си. И какво, ако е този, който никога не би позволил да умра? Не му е коствало нищо. Искал е книгата. Аз бях начинът да я получи. Нямал е нищо за губене. Най-после разбрах защо винаги е толкова безстрашен.
Бях мислила, че е загрижен за мен, че е готов да даде живота си. Бях го романтизирала и бях пометена от сбърканата фантазия. И ако беше останал тук снощи, щях да се направя на пълна глупачка. Щях да му призная чувства, които изпитвах само защото мислех, че е дал живота си за моя.
Нищо не се беше променило. Нямаше по-дълбоко ниво на разбиране или емоция между нас.
Той беше Джерико Баронс, ОС директор, който ми беше ядосан, защото мислеше, че съм поела с врага, беше му досадно, че е трябвало да изтърпи неудобна смърт, но все още не ми казваше нищо и ме използваше, за да постигне тайнствените си цели.
Беше се наежил от нетърпение. Усещах плътта му и яростта, която се изливаше от нея.
– Каза, че искаш нещо. Какво е то, госпожице Лейн?
Усмихнах се студено.
– Документите за моята книжарница, Баронс. Какво друго?
Ежедневникът на Дани
106 дни ССС
БИМ-БАМ, ТЪПАКЪТ Е МЪРТЪВ!
Четете всичко за това!
ЛОРД ГОСПОДАР БЕШЕ УБИТ!!!
Пич, сякаш 14-тият ми рожден ден е дошъл вече, вместо след седмица на 20-ти. Имам най-юбер-якия подарък: Даррок, шебаняка, който срина стените между нашите светове, е МЪРТЪВ! Тези очи видяха как се случи отблизо и лично снощи! И чуйте това! Един от собствените му Ловци го уби! Откъсна му главата!
Времето да се борим е СЕГА, когато бягат без никой да ги командва! Джейни и мъжете му имат начин. Присъединете се към лудостта в Дъблинския замък!
Ани, намерих гнездото с Гадовете в задната част на къщата ти снощи.
Анонимен847, почистих склада, но, пич, нямаше нужда от мен. Имаше само две. Помниш ли, че можеш да си правиш собствени Сенкотрепачи? Казах ти всичко за това преди няколко броя. Ако ти трябват провизии, провери Декс на главната! Заковах рецептата на стената до бара.
Накратко, имам за ритане много Фае задници, докато съм още на тринайсет! А времето не е много – само още шест дни!!!!!!!!!
МЕГА Е НАВЪН!
P.S.: Честит В ден, който официално променям на В’лане! Като говорим за това – някой да е виждал принца напоследък? Ако е така, кажете му, че Мега го търси. Имам неща, за които той трябва да знае.
Седемнадесет
− Завий вдясно, тук! – казах.
Баронс ми хвърли поглед, който направо зяавяваше: „Начукай си го и умри!“.
Върнах му го.
– Оставих камъните в апартамента на Даррок.
Той дръпна волана на Вайпъра толкова силно вдясно, че едва не се озовах в скута му. Знаех каква грешка би било. След сексуално зареденият ни инцидент в книжарницата той не беше проронил нито дума.
Никога не го бях виждала толкова ядосан. А съм виждала Баронс ядосан много пъти.
Когато поднесох ледения си финален удар, той ме изгледа с такова презрение, че ако бях по-слаба жена, щях да повяхна и да умра. Аз не съм слаба. Той си го заслужаваше.
После се беше отдръпнал от мен и се беше взирал в Среброто дълго. Когато най-накрая се обърна, той ме огледа от раздърпаната руса коса до джапанките, после стрелна поглед към тавана, казвайки ми така ясно, както ако беше проговорил на глас, да отида да се преоблека в нещо, което би носила възрастна жена, защото излизаме.
Когато се върнах долу, той ме подкара към гаража, без да ме докосва. Усещах напрежението да се оттегля и потича като бурен поток под кожата му по същия начин, по който цветовете се разбиваха непрестанно под кожата на Ънсийли принцовете.
Беше избрал Вайпъра от колекцията си и се плъзна в шофьорската седалка. Знаех, че го прави, за да ме провокира. За да ми напомни, че нищо не беше мое. Всичко беше негово.
– Това са глупости и ти го знаеш! – сопнах се. Не можех да се боря за това, което наистина ме вбесяваше, затова трябваше да работя с материала, който имах. – Мама и татко са навън, аз съм жива, а Даррок е мъртъв. Ти не уточни кой какво трябва да направи или как да се случи. Настояваше единствено за крайни резултати. Условията ти са изпълнени.