Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Не исках да те прекъсвам.

— Не си ме прекъснала. — Поколеба се малко. — Беше Хелън Ейвъри.

— Не ме интересува кой е бил. Дойдох да те попитам, ще ходим ли довечера в „Кокоунът Гроув“?

— Седни за малко, Кей.

— Не ми се говори.

— Седни за една минута — каза той раздразнен. — Колко дълго още смяташ да продължаваш така?

— Нищо не продължавам. Между нас всичко е свършено, Джордж, и ти го знаеш не по-зле от мен.

— Това са глупости — каза той. — Нали само преди една седмица…

— Няма значение. От месеци насам вървим към този край и сега всичко е свършено.

— Искаш да кажеш, че не ме обичаш? — Не бе особено разтревожен. И преди бяха имали подобни сцени.

— Не знам. Предполагам, че винаги ще те обичам по някакъв начин. — Изведнъж тя се разхлипа. — О, толкова е тъжно. Той ме обича от толкова време.

Джордж я загледа втренчено. Застанал лице срещу лице с несъмнено истински чувства, той не знаеше какво да каже. Тя не беше сърдита, не заплашваше и не се преструваше — изобщо не мислеше за него, а изцяло бе погълната от собствените си чувства към другия.

— Какво има? — извика той. — Да не искаш да кажеш, че си влюбена в него?

— Не знам — отвърна безпомощно тя.

Джордж направи крачка към нея, после отиде до леглото и легна, вперил тъжен взор в тавана. След малко една от прислужниците почука и съобщи, че мистър Буш и мистър Касъл, адвокатът на Джордж, са долу. Съобщението беше без значение за него. Кей влезе в стаята си, а той стана и я последва.

— Хайде да кажем, че ни няма — предложи й Джордж. — Можем да идем някъде и да си изясним всичко.

— Не ми се ходи никъде.

Тя вече не беше тук, с всяка минута ставаше все по-загадъчна и чужда. Нещата върху тоалетната й масичка бяха сякаш на някой чужд човек.

Джордж започна да й говори сухо и забързано:

— Ако продължаваш да мислиш за Хелън Ейвъри, това са глупости. До този момент не ме е интересувала друга освен теб.

Слязоха в дневната на първия етаж. Беше почти обяд — още един слънчев и лишен от емоции калифорнийски ден. Джордж забеляза, че на светлината грозното лице на Артър Буш изглежда изпито и бледо. Артър направи крачка към него, но се спря, сякаш чакаше нещо — предизвикателство, укор, удар.

В един миг във въображението му премина сцената, която щеше да последва. Той се видя как се движи в нея, видя ролята си, в няколко варианта, но всеки един от тях бе против него и в полза на Артър Буш. Изведнъж ги отхвърли всичките.

— Надявам се, че ще ме извините — каза бързо той на мистър Касъл. — Извиках ви, защото една скриптерка на име Маргарет Донован ми иска петдесет хиляди долара за някакви писма, за които твърди, че съм й бил писал. Разбира се, цялата тази история е… — Той млъкна. Това нямаше значение. — Утре ще дойда при вас. — После се приближи до Кей и Артър, за да го чуят само те: — Не зная нищо за двама ви — за това какво сте намислили да правите. Само ме оставете на мира; нямате никакво право да ми стоварвате подобни неща, защото в края на краищата вината не е моя. Няма да допусна да ме забърквате в отношенията си.