Последният заложник
- Автор: Нанс Джон
- Серия: Kat Bronsky #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният заложник». Краткое содержание книги:
Малко по-късно Кен съобщава на помощника си, че единият двигател показва дефект, поради което се налага да го спре.
Следва аварийно кацане. Командирът изпраща своя колега по работа на летището и отлита без него.
Минути след това диспечера от контролния център получава сигнален код 7500. Това означава „Отвличане“.
— Не мога да повярвам.
Потърка слепоочието си, без да откъсва поглед от Бостич, сетне пак натисна бутона на предавателя.
— Вие сте ненормални! Колко умни глави от Вашингтон са измислили това? Седя тук, готов да взривя толкова много хора, а проклетото ФБР и Министерството на правосъдието отказват да арестуват един убиец. Ти проигра шанса си, Кет.
Дейн изключи двигателите на гълфстрийма. Кет държеше слушалките и микрофона и се опитваше да намери най-подходящите думи.
— Разбрал си погрешно, Кен. Нека да ти кажа подробностите. — Тя описа фургона и околността и добави: — Не бихме могли да знаем всичко това, ако никой не е ходил там.
— Да, така е. Изпратили са някой с тефтер да води записки. Претърсили ли са гнусния му фургон?
— Не са имали вероятна причина…
Очите й се разшириха от ужас.
„О, не! По дяволите! Не трябваше да казвам това!“
— Искам да кажа, че още не са получили заповед за обиск, но докато чакали, погледнали през прозорците и вътре всичко било на мястото си.
Отговорът от пилотската кабина на боинга беше твърде бърз, а гласът — още по-подозрителен и ироничен.
— Да, разбира се, сигурно са забравили заповедта в другия си костюм. Господи! Да отидат без заповед за обиск! Значи очевидно никой не е имал намерение да арестува Лумин. И какво искаш да кажеш с това, че „всичко било на мястото си“? Какво са правили там? Да не би да са проверявали проклетото му имотно състояние?
Кет въздъхна и се опита да говори спокойно, без да издава буреносните чувства, които бушуваха в нея.
— Чакай малко, Кен. Хайде да се успокоим. Позволи ми да ти обясня точно какво е станало. Първо, докато чакали заповедта за обиск, те изискали заповед да го поставят под наблюдение, за да са сигурни, че няма да се измъкне. Тогава установили, че е изчезнал. Колата му не била там. Във фургона нямало и следа от него и никакви улики къде може да е отишъл.
Сърцето й пърхаше като птица. Как бе успяла толкова бързо да се окаже притисната до стената?
Предавателят мълча в продължение на няколко дълги, мъчителни секунди, после пак се чу гласът на Кен.
— Преди повече от час ти казах, че съм най-лошият ти кошмар, Кет, защото знам всичките ти трикове. Урок номер едно в преговорите с похитител е да се научиш да протакаш играта и да го изтощиш. Постарай се да запомниш, че с мен това няма да мине. Погледни часовника си. Отбележи къде е голямата стрелка. Прибави трийсет минути. Това е крайният ти срок. Ако дотогава Лумин не е задържан, ние няма да сме тук — в един или друг смисъл.
— Кен, щом знаеш толкова добре процедурата, би трябвало да си наясно, че не ни е позволено да лъжем извършителя. Те са направили точно каквото ти казах и сега претърсваме Колорадо, за да намерим Лумин, но един господ знае кога е заминал.
Незабавният му отговор я изненада.
— Преди не повече от десет часа.
Кет се поколеба.
— Какво?
— Най-много преди десет часа. Не може да е излязъл по-рано.
— Но… откъде знаеш?
Ако Лумин е бил отвлечен, възможно ли беше Улф да стои в дъното на тази история?
— Ей така, знам.
— Но откъде? По телефона ли му се обади сутринта?
— Имай ми доверие, Кет. Лумин беше там в полунощ. Не може да е отишъл далеч. Едната от гумите на колата му я нямаше.
Изведнъж Кет разбра всичко. Франк бе казал, че около фургона имало следи, сякаш някой е дебнал Лумин. И че намерили и патрон.
А днес се навършваха две години от убийството на Мелинда Улф.
— Кен — бавно започна Кет, — нощес… там, на студа, с пушката… Какво те накара да промениш решението си?
Улф затвори очи и си припомни терзанията си.
Тя се беше досетила.
Гласът на Рудолф Бостич го накара да подскочи.
— Какво обсъждаш, по дяволите? И с кого?
Кен не отговори.
— Улф?
Улф потърка чело. Отново го обзе отчаяние.
— Добре ли си? — попита пак прокурорът.
Изведнъж Кен изсумтя, отвори очи и бавно обърна глава надясно.
— Имаш ли представа, Бостич, колко невероятно глупаво звучи това? Държа живота ти в ръцете си, а ти, лъжецо, продължаваш да криеш онова, заради което извършвам всички тези престъпления, че и питаш дали съм добре?
Рудолф смутено вдигна рамене.