Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Къде да търся този реставратор и как се казва той?
- Само за момент - прехвърляйки в устата си парче полусдъвкан морков, Джонс започна да рови в големите тетрадки, които използваше, за да си води бележки. Да си записва в тетрадки с такъв формат можеше само следовател, който почти никога не напускаше кабинета си, за да работи „на терен”.
- Джон Ш. Невинс - каза накрая той. - Кабинетът му е в Мемориалната библиотека „Боутрайт” в корпуса на университета на Ричмънд.
Фелиша сякаш изпадна в безтегловност. Някъде бе чела, че човешкият орган за равновесие бил разположен в ухото и бил пълен с течност. Положението на тялото се коригирало по такъв начин, че да компенсира движенията и колебанията в тази течност. Ако се разклатела хубавичко, както прави детето, което се върти много бързо, на човек му се завивал свят. Можело дори да му се догади. Тя обаче седеше спокойно на стола и гледаше шефа си, който все още се ровеше в тетрадките си. И все пак изпита усещането, сякаш вестибуларният й апарат бе попаднал в шейкър. Погледна към ръцете си и видя, че треперят. Чувствата, които уж се бе научила да контролира, бяха готови да се изтръгнат на свобода.
- Джон Шон Невинс - произнесе глухо под нос тя.
- Да, аз също си мисля, че Ш. Означава Шон. Реставратор, професор и изглежда, библиофил-колекционер. Ето тук съм си записал. На петдесет и девет години е. Това е всичко, което имаме. Познаваш ли го?
- Някога познавах сина му - Шон Невинс, без Джон отпред.
- Ами да, ами да. Синът му би трябвало да е приблизително на твоята възраст, познах ли? - изглежда, че Джон бе склонен да си побъбрят.
- За съжаление - с леден тон отговори Фелиша, също толкова очевидно склонна да избегнат разговора на тази тема.
- С други думи казано, познанството ви не е било от приятните. Надявам се, че това няма да ти попречи да поговориш мило с баща му. Ти най-добре проследяваш тази следа, нали самата ти ни доведе до нея.
Тя се замисли и усети как виенето на свят отшумява.
- Ще се заема с това - стана тя, откривайки с учудване, че може да стои твърдо на краката си. - Прикачил ли си всичко, което знаем за този тип - Невинс, към делото?
- Нямаме отделен файл за него, ако това имаш предвид - отговори Джонс. - Почти сигурно е, че той не е ключовата фигура в този случай. Докато не се появи нещо подозрително, предпочитам да гледам на него като на обикновен експерт.
- Докато - нали?
- Мислиш ли, че е замесен по някакъв начин?
- Не знам, но го усещам с кожата си.
- Случаят е особен, така че всичко е възможно - съгласи се Джонс. - Аз все си мисля за тази кожа, която е на не по-малко от петстотин години. Това не те ли навежда на някои мисли?
- На мисълта, че двама души са одрани от двама дяволски психаря, които не се познават помежду си - отговори бодро Фелиша. - Между престъпленията има петстотин години, така че допускаме голяма грешка, като гледаме на садистичните убийства, сексуалните маниаци и извратените типове като на съвременен феномен. През шестнадесети век в Европа са царили къде по-жестоки нрави, отколкото в Щатите сега. Поради това е съвсем естествено да открием, че и тогава е имало смахнати престъпници. Не мога обаче да си представя каква е връзката между нашите две престъпления.
- Призрак от миналото - усмихна се Джонс, отхапвайки звучно от моркова. - Почти като при Едгар Алън По. Безумен убиец, появил се изпод корицата на книгата.
- Дерачът се завръща - пошегува се с черен хумор Фелиша. - Не, аз сериозно. Трябва да имаме предвид вероятността убиецът да знае доста много за тази подвързия и в някаква степен да се е вдъхновил от нея. И ако трябва да се търси човек, който е много добре запознат с книгите в музея и с материалите, от които те са направени, трябва да се започне именно с реставратора.
- Логично. Не забравяй обаче, че засега това е само хипотеза. Предпочитам да видя реставратора сред приятелите ни поне в началото.
- Разбрах. Просто женската логика се обади и това е всичко - каза Фелиша и излезе.
Това, разбира се, не бе просто женска логика. Фелиша смяташе, че човекът, който имаше не син, а просто лайно, по-скоро е побъркан психар. Подобни мисли можеха да означават, че тя щеше да възложи предстоящия разговор на някого другиго. На практика обаче, благодарение именно на това, тя не го направи. Бе сигурна, че в края на разследването ще ги чака притиснат в ъгъла социопат. Към един такъв вече имаха следа. Оставаше й само да тръгне по нея.