Където злото властва

- Е и? На кой нещастник е принадлежала онази кожа?

- На никакъв нещастник, а на самия Уилям Бърк, серийния убиец. След като си изучавала серийните убийци, то, разбира се, си чувала за Уилям Бърк и Уилям Хеър?

- И питаш! ? Те са известни като похитители на трупове в Шотландия през деветнадесети век, нали така? Предавали са покойниците на анатомите.

- Така е. По онова време британските закони са позволявали аутопсията само на екзекутирани престъпници. Това по никакъв начин не можело да удовлетвори нарастващото търсене на стремително развиващата се медицина. За да правят изследвания и да преподават, анатомите се оказали принудени да купуват трупове от мародери на гробове. Правителството е гледало на тези сделки през пръсти. Престъплението на Бърк и Хеър се състои в това, че от осигуряването на трупове те постепенно преминали към създаването им. Като цяло са убили не по-малко от седемнадесет души, чиито трупове са продали на лекаря Робърт Нокс. И досега не се знае със сигурност дали Нокс е знаел за произхода на купуваните от него тела.

- И как кожата на самия Бърк е попаднала в подвързията?

- Ами, в края на краищата осъдили на смърт Бърк и Хеър. Телата им, както телата на всички екзекутирани, по ирония на съдбата подлежали на законна аутопсия. По време на аутопсията на Бърк откраднали кожата му. Няколко седмици по-късно я намерили, но вече под формата на украшение на някои предмети, между които е бил и дневникът от музея в Единбург.

- Тръпки ме побиват - погледна ръката си Фелиша. Спомни си за Ед Гийн, убиеца, за когото си бяха говорили с Лаубах веднага след като бяха открили тялото на Ефраим Бонд. Спомняше си смътно, че след като Гийн бил арестуван, в дома му били намерени множество предмети, изработени от човешка кожа. Например, дрехите във формата на женско тяло, които Гийн обличал, за да се превръща от време на време в покойната си майка. Имало обаче и обикновени неща - абажури, тапицерия на столове.

- Да, не е особено приятно - съгласи се Джонс. - Бърк обаче не е единственият, на когото се е случило. Екскурзоводът в музея ни разказа, че имало още едно издание на известния атлас по анатомия, съставен от италиански анатом от епохата на Ренесанса на име Везалий или нещо подобно. Та това издание от деветнадесети век също било подвързано с човешка кожа. Има също така и някакви мемоари на разбойника по пътищата Джеймс Уолтън, известен също така като Момчето от пътя. Тези мемоари почти сигурно са подвързани със собствената му кожа.

- Би ли бил така добър да си признаеш, че си научил всичко това точно преди да вляза, а не го помниш от времето на сватбеното си пътешествие.

- Полицаят, знаеш ли, трябва да има добра памет. А, като цяло, пътуването бе доста приятно. Сега ни се налага да се оправяме с още един образец на подвързваческото изкуство в стил Memento mori[27]. Мисля, че трябва да си поговорим с реставратора на музея на Едгар Алън По и то колкото се може по-скоро. Първата ни задача е да си изясним колкото се може повече за откъснатото от гръбчето на книгата на лорд Байрон и за човешката кожа, която е стояла здраво върху него. Най-важният въпрос е защо Ефраим Бонд е махнал гръбчето?