Злочестие [bg]

— Очевидно не е достатъчно хип — отговори тя. — Мислех за „Черна Група“, но ми се стори, че това е малко нещо расистко или подобно.

— Не е ли нормално, при положение, че самите вие сте си черни? — попита Меган, облегната на стената и скръстила ръце. — Понеже и двамата сте афроамериканци?

— Канадци — коригира я Ейбрахам.

— Даааа — продължи Мизи. — Може би ще е окей, ако избера името? Честно казано, не помня. Хората отпреди Злочестие обръщаха голямо внимание на расата. Та, добре е да си припомняме, че не всичко сега е по-зле оттогава. И тогава някои неща бяха кофти. Така де, без Епичните всички трябваше да намират други неща, за които да се разправят. Раса, националност… о, и спортните отбори. Сериозно. Ако се връщате назад във времето, не докарвайте спортни отбори.

— Ще опитам да го запомня — отговорих и дадох на Коуди неговата раница. Щеше ми се споменатите от нея неща да бяха останали в миналото, но начинът, по който илдитийците се бяха разделили, показваше, че дори и при Епичните ние напълно бяхме в състояние да се разправяме за расата.

Коуди си взе раницата. Носеше камуфлаж, снайперската си пушка през рамо, а Хърман — камерата за кристали — окачена на колана. Щеше да я използва, за да създаде на върха на една от сградите край Шарп Тауър скривалище от сол за ръководене на операциите. С пушката можеше и да успее да ни покрие в извънреден случай.

Аз бих предложил себе си за оперативен ръководител, но на Мизи и Ейбрахам щеше да им е нужен някой, който да може да се рови из файлове и схеми и да ги напътства по технологичните детайли. Това ме оставяше в групата на Меган, от което не се оплаквах. Щяхме да се прокраднем на партито, при все че трябваше да променим плана на Тиа и да вземем един от резервните ѝ варианти като свой метод на проникване.

Подадох на Меган раницата ѝ.

— Всички готови ли са?

— Готови според силите си — отвърна Ейбрахам — с по-малко от седмица за упражняване.

— Ами аз? — попита някакъв глас.

Обърнахме се и видяхме Крадеца, застанал на вратата на последната стая в укритието. Беше я украсил в предпочитания си стил, макар и с по-малко канапета. Част от масата, която можеше да употреби за създаването на предмети, бе предназначена за поддържане на създадените от него за групата инструменти.

— Искаш да дойдеш? — изненадано го запитах аз.

Той ме изгледа гневно.

— Ами ако някой цъфне тук, докато ви няма? — обясни той. — Вие ме изоставяте.

— Искри — заключих аз. — Ти си по-зле и от Едмънд. Ако се появи някой, превърни се в примамка и го отклони. Това е една от твоите сили, нали?

— Болезнено е — отвърна той и скръсти ръце. — Не ми харесва да го върша.

— О, в името на…

Поклатих глава и се обърнах към останалите от групата.

— Да го направим.