Злочестие [bg]

Двамата с Меган рязко свихме вдясно и заобиколихме сградата към по-малка врата от задната страна. Вместо да опитваме да се промъкваме с измама в асансьора заедно с богатите, решихме да опитаме място, където щяха да ни наблюдават много по-малко. Планът на Тиа включваше резервния вариант за изпращане на Група Две нагоре с прислугата.

С изображенията в бележките на Тиа можахме да фалшифицираме покана — и бързата проверка при Клана Скат потвърди, че те нямаше да изпращат никого на това парти. Щяха да ги очакват, но пък те щяха да бъдат твърде заети с приготовленията си за напускането на града.

Това отваряше дупка, през която имаше надежда да успеем да се проврем. На гърба на кулата попаднахме на по-непривилегирована група хора в очакване да ги извозят нагоре с по-малкия служебен асансьор.

— Готови? — попитах аз.

— Готови — потвърди Меган. Думите ѝ бяха повторени от Мизи и Ейбрахам в слушалката — скрита под дадената ми от Меган въображаема коса. Летящ рицар бе уверен, че линиите ни ще бъдат в безопасност; Проф беше монтирал следящи устройства в нашите мобилни във Вавилар, но му се бе наложило физически да постави бръмбарите в апаратите, а ние ги бяхме сменили.

— Контакт — рекох аз.

Меган и аз се затичахме. Дотичахме до екипите на задния вход, спряхме и с труд сдържахме дъха си, все едно сме изтощени.

— Кои сте вие двамата? — попита телохранителят.

— Декоратори на сладкиши — обясни Меган и набута поканата, за работници като нас повече заповед за явяване. — Скат Клан.

— Тъкмо навреме — изръмжа горилата. — Минавайте да ви проверят и ви поставям в следващата група нагоре.

Амбразурата обичаше причудливите торти. Скат винаги ѝ изпращаха двамина декоратори, дори и когато не провождаха Карла или други важни персони да присъстват на партито.

Сърцето ми блъскаше, когато прекрачихме прага и оставихме раниците си. Строга жена захвана да разкопчава джобовете.

— Стъпка първа премината — тихо съобщи Меган по линията, докато телохранителят извади електрическите ни миксери и с трясък ги постави на масата. Последваха ги разнообразни принадлежности за украсяването на торти. Не знаех имената на повечето от нещата, да не говорим пък как се използват. Всичко това ми преподаде един урок — декорацията на торти бе сериозен бизнес.

След бързо претърсване си прибрахме отново нещата и ни изпроводиха пред останалите работници, в тъмна стая със солни стени и асансьорна шахта. Шахтата нямаше врати, което изглеждаше страшно ненадеждно.

— И ние сме вътре — обади се Ейбрахам. — Един етаж нагоре.

Бяха се промъкнали с ртича — Ейбрахам бе изградил стъпала от живак до втория етаж — а после си бяха проправили път през някакъв прозорец с помощта на специална отмиваща машина под налягане. Тя пускаше малка водна струя, достатъчно силна, та да реже камъка. Използвали я бяха на един от превърнатите в сол прозорци.