Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
А каквато вреда и да сторят злите: на добрите вредата е най-вредната вреда.
И каквато вреда да сторят клеветниците на света — вредата на добрите е най-вредната вреда.
О, братя мои, на добрите и праведните погледна веднъж един в сърцето и рече: „Това са фарисеи.“ Но не го разбраха.
Добрите и праведните сами не смееха да го разберат: духът им е в плен на тяхната добра съвест. Глупостта на добрите е неизмеримо мъдра. Но това е истината — добрите трябва да бъдат фарисеи — за тях няма друг избор!
Добрите трябва да разпънат на кръст оногова, който си изнамира своя собствена добродетел! Това е истината!
А другият, който откри земята им, земя, сърце и царство на добрите и праведните — той беше, който попита: „Кого мразят те най-вече?“
Твореца мразят те най-вече: онзи, който троши скрижали и стари ценности, разрушителя — него наричат те престъпник.
Добрите именно — те не могат да творят: те всякога са началото на края:
— Те разпъват на кръст оногова, който пише нови ценности на нови скрижали, те си принасят в жертва бъдещето — те разпъват на кръст всяко бъдеще на човека.
Добрите — те винаги са били началото на края.
О, братя мои, разбрахте ли и това слово? И какво казвах аз някога за „последния човек“?
В кого се крие най-голямата опасност за всяко бъдеще на човека? Не е ли в добрите и праведните?
Строшете, строшете добрите и праведните! О, братя мои, разбрахте ли също и тия думи?
Вие бягате от мен? Вие се плашите? Вие треперите от тия думи?
О, братя мои, когато ви казах да строшите добрите и скрижалите на добрите: тогава първен пратих аз човека да плува по своето широко море.
И едва сега го обзема великият страх, великото озъртане около себе си, великата болест, великото отвращение, великата морска болест.
Лъжливи брегове и лъжливи безопасности ви показваха добрите; в лъжите на добрите бяхте вие родени и скътани. Всичко до основата чак е извратено и изкривено от добрите.
Но който е открил страната „човек“, открил е също „бъдещето на човека“. И сега трябва вие моряци да станете, смели, търпеливи!
Вървете тъкмо навреме, о, братя мои, учете се право да вървите!
Морето бушува: мнозина се нуждаят от вас, за да се изправят пак.
Морето бушува: всичко е в морето. Напред! На добър час! Вие, стари моряшки сърца!
Отечество ли! Там се стреми нашият кораб, дето е земята на нашите деца! Там, по-бурен от морето, бушува нашият велик копнеж!
„Защо тъй твърд! — рече веднъж въгленът на диаманта. — Не сме ли ние близка рода?“
Защо тъй мек? О, братя мои, тъй ви питам аз: не сте ли мои братя?
Защо тъй меки, тъй отстъпчиви и склонливи? Защо има толкова отрицание и отричане във вашето сърце? Тъй малко съдбоносно в погледа ви?
И ако не искате да бъдете съдбоносни и неумолими, как бихте могли вие с мен заедно да побеждавате?
И ако вашата твърдост не иска да святка, реже и разсича: как бихте могли някога с мен заедно да творите?
Творците именно са твърди. И блаженство трябва да е за вас, ръката ви да натиска върху хилядолетия като върху восък — блаженство да пише върху волята на хилядолетия като върху мед — по-твърди от мед, по-благородни от мед. Съвсем твърд е само най-благородният.
Тоя нов скрижал, о, братя мои, полагам аз над вази: Станете твърди!
О, моя воля! Прелом на всяка неволя, ти, моя необходимост! Запази ме от всякакви малки победи!
Ти, орис на моята душа, която аз наричам съдба! Ти, вътре в мен! Над мен! Запази и спастри ме за една велика съдба!
И своето последно величие, моя воля, спастри за своя край — за да си неумолима в победата си! Ах, кого не победи неговата победа!
Ах, чие око не потъмня в тая опиянена дрезгавина! Ах, чий крак не се препъна и не се отучи в победата да стои!
— Да мога някога да бъда готов и зрял във великата пладня: готов и зрял като нажежена мед, чреват с мълнии облак и издуто от мляко виме:
— Готов сам за себе си и за моята най-съкровена воля: един лък, пламтящ за своята стрела, една стрела, пламтяща за своята звезда:
— звезда, готова и зряла в своята пладня, горяща, пронизваща, блажена пред изтребителните слънчеви стрели:
— слънце и неумолима слънчева воля, готова за унищожение в победата! О, воля, прелом на всяка неволя, ти, моя необходимост! Опази ме за една велика победа!