Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
Не напусто виси устната ви надолу — едно малко земно желание стои още на нея! И в окото — не плува ли там едно облаче на незабравена земна радост?
Има на земята много добри изобретения, едни полезни, други приятни — заради тях е земята за обичане.
И немалко неща има тук добре изобретени, че те са като женска гръд: полезни, а в също време приятни.
А вий, уморени от света! Вий, земни ленивци! Вас трябва човек с тояга да погали! С тояга трябва човек да ви събуди краката.
Защото — ако не сте болни и вече отживели, от които земята е уморена, то вие сте хитри ленивци или похотливи котараци. И ако не искате весело да тичате — трябва да се махнете!
На неизлечимите не трябва човек да иска да бъде лекар: тъй учи Заратустра — тъй трябва вие да се махнете!
Но трябва повече смелост да се завърши, отколкото да се почне нов стих: това го знаят всички лекари и поети!
О, братя мои, има скрижали, които е създала умората, и скрижали, които е създала леността, гнилата — макар и да говорят еднакво, все пак те искат да бъдат не еднакво чути.
Вижте тоя, що изнемогва! Една педя само е далеч той от своята цел, но от умора упорито легна тук в праха: тоя храбрец!
От умора се прозява той: и от път, и от земя, и от цел, и сам от себе си: нито крачка по-нататък не иска да направи той — тоя храбрец!
И грее го слънце, и псетата лижат потта му: но той лежи там в своята упоритост и предпочита да изнемогва:
— една педя далеч от своята цел да изнемогва! Истина, вие ще трябва да го издърпате за косата на неговото небе — тоя херой!
Още по-добре, оставете го да лежи, дето си е легнал, за да му дойде сънят утешител с прохладния ромонлив дъжд.
Оставете го да лежи, докато сам се пробуди — докато сам отрече всяка умора и всичко у него, що учеше на умора!
Само, братя мои, отпъдете псетата, ленивите подлизурки, и гъмжащата сган: всичката гъмжаща сган „образовани“, и всичко, що се храни с потта на всеки херой!
Аз се ограждам с кръгове и свещени граници; все по-малко възлизат с мен на по-високи планини: аз издигам една планинска верига от все по-свещени планини.
Но дето и да възлизате с мен, о, братя мои: гледайте да не се качи с вас някой паразит!
Паразит — това е един червей пълзящ, гъвкав, който иска да се угои от вашите болки и рани.
И това е неговото изкуство, че той отгатва де са уморени душите, които се подемат: във вашата скръб и недоволство, във вашия нежен свян свива той своето отвратително гнездо.
Дето силният е слаб, благородният — твърде кротък — там вътре свива той своето отвратително гнездо: паразитът живее там, дето великанът има слабост и болежка.
Кой е висшият род на всяко същество и кой — най-нищожният?
Паразитът е най-нищожният род; но който е от висш род, той храни най-много паразити.
Душата именно, която има най-дълга стълба и може най-низко да се спусне — как да не седнат на нея най-много паразити? —
— най-просторната душа, която може в себе си най да търчи, да блуждае и броди; най-потребната, която от радост се хвърля на случая —
— съществуващата душа, която потъва в създаването; имащата, която иска да влезе във волята и желанието:
— която сама бяга от себе си, която сама се стига в най-далечния кръг; най-мъдрата душа, която най-сладко придумва безумието:
— която сама себе си най обича, в която всички неща имат свое течение и възвръщане, и прилив, и отлив: о, как да не са вгнездени във висшата душа най-лошите паразити?
О, братя мои, нима съм аз жесток? Но аз казвам: което пада, то трябва още да се блъсне!
Всичко днешно — то пада, то се разлага: кой би желал да го задържи! Но аз — аз искам още да го блъсна!
Знаете ли наслаждението, което търкаля камъни в стръмни глъбини?
Тия хора от днес: вижте ги как се търкалят в моите глъбини!
Аз съм прелюдия на най-добри свирачи, о, братя мои! Един пример!
Вървете по моя пример!
И когото вие не научите да лети, научете го по-скоро да пада!
Аз обичам храбреците: не стига само да знаеш да въртиш сабя, трябва да знаеш също срещу кого!
И често има повече храброст в това да се въздържаш и отминеш — за да се запазиш за по-достоен враг!
Вие трябва да имате врагове, които за мразене са, а не врагове за презиране: вие трябва да се гордеете с врага си: тъй ви учих вече аз веднъж.