Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
За по-достоен враг, о, приятели мои, трябва да се пазите вие: затова трябва много неща да отминете, особено край много сган, която ви тръби в ушите за народ и народи.
Запазете очите си чисти от тяхното „за“ и „против“! Там има много правда и неправда; който се взре там, ще възнегодува.
Да гледаш, да удряш — това става изведнъж: затова вървете в горите и оставете си меча да спи!
Вървете свои пътища! И нека народ и народи вървят свои! — тъмни пътища наистина, по които дори една надежда вече не светва!
Нека владее там базиргянът, дето всичко, което още блести, е базиргянско злато! Не е вече време на царете — което днес се нарича народ, не заслужава царе.
Вижте как тия народи сега сами постъпват като базиргяни: те избират и най-малките предимства от всяка смет!
Те дебнат един другиго, те подслушват един другиго — това наричат те „добросъседство“. О, блажено далечно време, когато един народ си казваше: „Аз искам да бъда господар на народите!“
Защото, братя мои: най-доброто трябва да господарува, най-доброто иска да господарува! И дето учението гласи инак, там — липсва най-доброто.
Ако те имаха даром хляб, уви! За какво биха викали те! Техният поминък — за това само те говорят; и те трябва да го добиват с мъка!
Хищни зверове са те — в тяхното „работя“ има тъй също „грабя“, в тяхното „печеля“ има също и „надхитрявам!“ Затова трябва те да го добиват с мъка!
И тъй те трябва да станат по-добри хищни животни, но изтънчени, по-умни, по-човекоподобни — човекът именно е най-доброто хищно животно.
На всички животни добродетелите ограби човек вече: ето защо от всички животни човекът най се е мъчил.
Само птиците са още над него. И ако човек се научеше да хвърка, уви! Де нагоре би хвръкнала неговата охота за грабеж!
Тъй искам аз мъжът и жената: войнствен той, плодна другата, но и двамата способни за танец с глава и нозе.
И загубен да бъде за нас денят, в който ни веднъж не се е танцувало! И лъжовна да бъде за нас всяка истина, в която не е имало смях!
Вашето бракосъчетание — гледайте да не бъде лошо съчетание!
Вие съчетавате твърде бързо; и от това произтича браконарушение!
И все пак по-добре е да нарушиш брака, отколкото да се прегъваш, да лъжеш! Тъй ми рече една жена: „Наистина аз наруших брака, но преди това бракът мен разруши!“
Лошите съпрузи намерих аз най-лоши отмъстители: те си отплащат на цял свят, задето не вървят вече поотделно.
Заради това искам аз честните да казват един другиму: „Ние се обичаме — нека гледаме да спазим обичта си! Или обещанието ни ще да е само грешка?“
„Дайте ни срок и кратък брак, за да видим дали ни бива за дълъг брак! Велико нещо е да бъдат всякога двама ведно!“
Тъй съветвам аз всички честни; и каква би била моята обич към Свръхчовека и към всичко, което ще дойде, ако аз иначе съветвах и говорех?
Не само да се плодите, а да се възвишавате — затова, о, братя мои, нека ви помогне градината на съпружеството!
Който е станал мъдър в старите начала, ето, най-сетне той ще дири извори на бъдещето и нови начала.
О, братя мои, не ще мине много, и ще възникнат нови народи и нови извори ще зашумят долу в нови глъбини.
Земетресението именно затрупва много кладенци, поражда много жал: и изкарва на свят също вътрешни сили и тайни.
Земетресението открива нови извори. В земетресението на старите народи бликват нови извори.
И който вика: „Ето един кладенец за множество жадни, едно сърце за множество копнеещи, една воля за много оръдия“ — около него се събира народ, тоест: мнозина опитващи.
Кой знае да заповядва, кой трябва да се подчинява — това ще се опитва там! Ах, с какво дълго дирене и слука, и неслука, и изучаване, опитване наново!
Човешкото общество: то е един опит, тъй уча аз — дълго дирене: но то дири повелителя! — един опит, о, братя мои! И не договор! Строшете, строшете тази дума на мекосърдечните и на нерешителните!
О, братя мои! В кого се крие най-голямата опасност за всяко бъдеще на човека? Не е ли в добрите и праведните?
Както в онези, които говорят и усещат в сърце: „Ние знаем вече кое е добро и праведно, ние вече го достигнахме; тежко на ония, които тука още дирят!“