Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
„В основата си всичко е неподвижно“ — но против това проповядва топлият пролетен вятър!
Топлият пролетен вятър, бик, който не е за оран — яростен бик, разрушител, който с гневни рога разбива леда! А ледът — той мостове троши!
О, братя мои, не тече ли сега всичко? Не са ли изпопадали във водата всички прегради и мостове? Кой не ще придържа още о „добро“ и „зло“?
„Тежко ни! Блазе ни! Топлият пролетен вятър вей!“ — Тъй проповядвайте, о, мои братя, по всички улици!
Има едно старо заблуждение, което се нарича добро и зло. Около прорицатели и звездобройци се е въртяло досега колелото на това заблуждение. Някога хората са вярвали в прорицатели и звездобройци: и затова са вярвали те — „Всичко е съдба: длъжен си, защото трябва!“
А после пак изгубиха вяра във всички прорицатели и звездобройци: и затова повярваха те — „Всичко е свобода: ти можеш, защото искаш!“
О, братя мои, за звезди и бъдеще досега се е само бленувало и нищо не се е знаело: и затова досега се е само бленувало за добро и зло, но нищо не се е знаело!
„Не кради! Не убивай!“ — такива думи някога са били свети; пред тях хората са коленичили и навеждали глави и са изували обущата си.
Но аз ви питам: не е ли имало най-големи разбойници и убийци по света тогава, когато тия думи са били свети?
Не е ли целият живот сам — кражба и убийство? И че такива думи са се считали свети, не се ли е убивала с това самата истина?
Или не бе това проповед за смърт, да се нарича свето, което противоречеше на живота и го отричаше? О, братя мои, строшете, строшете старите скрижали!
Жал ми е за миналото, че го виждам: то е оставено на произвола:
— на милостта, на духа, на безумието на всяко поколение, което иде, и всичко що е било, превръща в свой мост.
Велик деспот може да дойде, един хитър зъл дух, който със своята милост и немилост би насилвал и е насилвал миналото, докато му стане то мост и знамение, херолд и зов на петел.
Но това е другата опасност и моето друго състрадание — който е от тълпата, паметта му достига най-много за дядо му — с неговия дядо престава времето.
Тъй е оставено на произвола всяко минало: защото някога може да се случи тълпата да стане господар и да се удави всяко време в плитка вода.
Затуй, о, братя мои, е потребна нова аристокрация, противница на всяка тълпа и всеки деспотизъм, която върху нови скрижали отново ще напише думата „благороден“.
Потребни са много благородни и различни благородни, за да се създаде аристокрация. Или, както аз преди казвах в символ: „Това именно е божественост, че има богове, а не бог!“
О, братя мои, аз ви посвещавам и определям за една нова аристокрация: вий трябва да станете създатели и възпитатели, и сеячи на бъдещето, —
— истина, не за аристокрация, която бихте могли да купите като базиргяните с базиргянско злато: защото малка ценност има всичко, що има своя цена.
Не отде идете ще бъде занапред вашата чест, но къде отивате!
Вашата воля и вашата нога, които отиват по-далеч от вас — нека те бъдат за вас нова чест!
Наистина не че вий сте служители на един княз — що значат вече князе! — или че сте станали опора на това, що стои, за да стои по-твърдо!
Не че вашият род в дворците е станал придворен и вие научихте пъстри, като фламинго, с часове да стоите в плитки блата:
— че да можеш прав да стоиш, заслуга е на придворните: и всички придворни вярват, че едно блаженство след смъртта е — да смееш да седиш!
И не че един дух, който те наричат свят, е водил вашите праотци в обетованата земя, която аз не хваля: защото гдето расна най-лошото от всички дървеса, кръстът — в тая земя няма нищо за хвалба! —
— и наистина, където и да водеше тоя „свети дух“ своите рицари, всякога начело на подобни шествия са вървели кози и гъски, и смахнати, и луди!
О, братя мои, не надире трябва да гледа аристократизмът ви, а напред! Прогонени трябва да бъдете вие от всички земи на вашите бащи и деди!
Земята на вашите деца трябва да обичате вие: тая обич нека бъде вашето ново благородство — неоткрита земя през най-далечни морета! Към нея насочвам аз вашите кораби да я дирят и дирят!
Чрез децата си трябва да изкупите това, че сте деца на вашите бащи — тъй трябва да изкупите всяко минало! Този нов скрижал полагам аз над вас!