Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)
- Автор: Ницше Фридрих Вильгельм
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мара Белчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Тъй рече Заратустра (Книга за всички и никого)». Краткое содержание книги:
„Защо да живеем? Всичко е суета! Да живееш — то е да вършееш слама; да живееш — то е да се изгориш и пак да не се стоплиш.“
Такъв старовременен бъбреж все още минава за „мъдрост“; но защото е стар и мирише на спарено, затова бива по-уважаван. И плесента облагородява.
Тъй смеят деца да говорят: те се боят от огъня, защото ги е парил! Много детинщина има в старите книги на мъдростта.
И който все „слама вършее“, как смее той да хули вършитбата!
На такъв глупец да се върже устата!
Такива сядат на трапезата и не донасят нищо със себе си, ни добър апетит дори — и ето, че хулят: „Всичко е суета!“
А добре да ядеш и пиеш, о, братя мои, наистина не е суетно изкуство. Строшете, строшете скрижалите на нивга радостните!
„За чистия всичко е чисто“ — тъй говори народът. Аз пък ви казвам: За свинете всичко е свиня!
Затова проповядват мечтателите и клюмналите глава, чието сърце е също клюмнало: „Сам светът е едно кално чудовище.“
Затова всички тия са нечисти духом; а особено ония, за които няма ни отдих, ни покой, докато не водят света отзад — гледащи зад света!
Тям в лицето казвам аз, макар и да не им звучи приятно: светът по това прилича на човека, че и той има задница — това е право! В света има много кал — това е право! Но затова не може се каза, че светът сам е кално чудовище!
Мъдрост има в това, че много неща в света миришат на лошо — отвращението само създава криле и сили, що предчувстват извори.
И у най-добрия има нещо за отвращение; и най-добрият е нещо, което трябва да бъде превъзмогнато!
О, братя мои, много мъдрост се съдържа в това, че в света има много кал!
Такива мъдрословия чувах да говорят на съвестта си гледащите зад света, и наистина, без злоба и преструвка — макар на света да няма нещо по-престорено, нито по-злобно.
„Нека си е светът свят! Не вдигай срещу това дори пръст!“
„Нека, който иска, да души хората, да ги пробожда и да им дере кожата: не вдигай срещу това дори пръст!“ Тъй се научават те да се отричат от света.
„И своя собствен разум — него трябва ти сам да смажеш и задушиш; защото е разум от тоя свят — тъй ще се научиш да се отречеш от света.“
— Строшете, строшете, братя мои, тия стари скрижали на благочестивите! Разрушете мъдрословията на светохулителите!
„Който много учи, той се отучва от всяко силно желание“ — това си шепнат хората днес по всички тъмни улици.
„Мъдростта уморява, напусто е всичко; не пожелавай!“ Тоя нов скрижал намерих аз окачен дори по откритите пазари.
Строшете, о, братя мои, строшете също и тоя нов скрижал! Уморените от света го окачиха там и проповедниците на смъртта, и тъмничарите също: че вижте, това е проповед за робство.
Те зле са учили и не най-доброто, и всичко твърде рано, и всичко твърде бързо — те лошо са яли, затова имат развален стомах; развален стомах е именно техният дух — той съветва смърт!
Че наистина, братя мои, духът е стомах!
Животът е извор на радост: но из когото говори лош стомах — баща на скръбта — за него всички извори са отровени.
Да познава: това е радостта на човек с лъвска воля. Но който се е уморил, той зависи от чужда воля, с него играят всички вълни.
И тъй е винаги със слабите хора — те се губят по своите пътища. И най-сетне пита още тяхната умора: „Защо сме вървели някога по пътища! Всичко е все едно!“
Тям звучи приятно в ушите, когато се проповядва: „Напусто е всичко! Вие не трябва да искате!“ А това е проповед за робство.
О, братя мои, като свеж вихър иде Заратустра за всички уморени от света; много носове ще накара той да кихнат!
Дори през стени прониква свободният ми дъх, и вътре в тъмници и запрени духове!
Да искаш — това освобождава: че да искаш, то е да твориш — тъй уча аз. И само да творите трябва да се учите вие!
А дори и ученето трябва да научите вие от мен, доброто учене! Който има уши, да чуе!
Ето лодката готова — там отвъд се отива може би във великото нищо.
Но кой би искал да се качи на това „може би“?
Никой от вас не иска да се качи на лодката на смъртта! Как искате да бъдете тогава вий уморени от света!
Уморени от света! А вие не сте се още дори откъснали от земята! Аз ви намерих все още похотливи за земята, влюбени все още в своята умора от земята!