Небесносини грехове

Долф ме влачеше към стълбите, а когато се спънах, не ми остави време да се изправя на крака, а буквално ме завлече нагоре по стълбите.

Зад нас се отвори врата и чух мъж да изрича:

- Лейтенант!

Помислих, че познавам гласа, но не бях сигурна, а нямаше време да се оглеждам, бях прекалено заета да внимавам да не ми се протърка кожата от стълбите.

Не можех да се изправя на крака достатъчно дълго, за да застана на токове.

Главоболието се завърна с пълна сила зад очите ми и светът се превърна в нещо вибриращо.

Успях да проговоря:

- Долф, Долф, по дяволите!

Той отвори една врата и ме изправи на крака. Олюлях се докато светът пробягваше в потоци от тъмни цветове. Задържа ме с една от големите си ръце, поставена на всяко от раменете ми, единствено това ме задържа на крака.

Зрението ми се проясняваше постепенно, сякаш местопрестъплението бе вид видео-пъзел.

До далечната стена имаше легло. Мернах бели възглавници, подпрени на бледолилава стена, след това глава на жена, част от раменете й. Не изглеждаше реално, сякаш някой беше подпрял фалшива глава на възглавниците. Приблизително от ключицата надолу, всичко беше в червена бъркотия. Нямам предвид тяло. Искам да кажа, че изглеждаше сякаш леглото е било потопено в тъмна течност. Кръвта не беше червена, бе черна.

Игра на светлината или това не беше само кръв.

Тогава миризмата ме застигна - на месо. Всичко миришеше като хамбургер. Видях купчината завивки, черни, и червени, и мокри, подгизнали от засъхнала кръв.

Засъхнала кръв, не просто кръв, а засъхнала. Отново погледнах главата на жената, не исках, но не можех да се въздържа. Погледнах, и най-накрая можех да видя. Това беше всичко, което бе останало от нея, всичко, което беше останало от една зряла жена. Сякаш беше избухнала докато главата й е била на възглавниците, а тялото й... навсякъде.

Усетих как писъкът се надига в гърлото ми, но знаех, че не мога да го направя. Трябваше да съм по-силна, по-добра. Преглътнах писъка и стомахът ми се опита да се изкачи през гърлото ми. Преглътнах и това също, и се опитах да разсъждавам.

- Какво мислиш? - попита Долф и ме бутна към леглото, впримчена в капана на големите му ръце. - Достатъчно хубаво ли е за теб? Защото един от приятелите ти го е извършил.

Той ме буташе прекалено близо до леглото и краката ми се притиснаха към подгизналите от засъхнала кръв завивки. Кръвта беше студена на допир и това помогна звярът ми да не се извие нагоре в тялото ми. Каква полза от кръвта, ако не беше гореща и прясна?

- Долф, спри с това - казах, а гласът ми не звучеше като моя.

- Лейтенант - чу се глас от отворената врата.

Долф се извърна като продължаваше да ме държи в ръцете си. Детектив Клайв Пери стоеше в рамката на вратата. Той беше строен афроамериканец, облечен консервативно, спретнато, но хубаво. Беше един от най-любезните мъже, които някога съм срещала и най-любезният полицай.

- Какво има, Пери?

Пери пое дълбоко дъх, което накара гърдите и раменете му да се повдигнат и спуснат.