Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Тъкмо бе минала покрай магазина за сладки, в който преди работеше майката на Пърси, и си мислеше да купи някой син сладкиш заради добрите стари времена, когато видя Атина да разглежда картата на метрото.
— Мамо! — Анабет не вярваше на очите си. Не бе виждала майка си от месеци, откакто Зевс бе затворил портите на Олимп и бе забранил всякакви разговори между боговете и децата им. Анабет се бе опитвала да се свърже с майка си много пъти, за да я помоли за съвет. Изпращаше й благодарности при всяко хранене в лагера. Изгаряше й жертвоприношения, но не бе получила никакъв отговор. А сега Атина бе пред нея, облечена в дънки и червена риза. Тъмната й коса падаше по раменете й. Носеше раница, туристически обувки и щека, все едно се готвеше за дълъг път.
— Трябва да се върна вкъщи — мърмореше си Атина, докато гледаше картата, — но пътят е сложен. Съжалявам, че Одисей не е тук. Той щеше да разбере.
— Мамо! — повтори Анабет. — Атина!
Богинята се обърна към нея. Гледаше през Анабет, сякаш не можеше да я познае.
— Така се казвах — каза замечтано богинята, — преди да опустошат града ми, преди да откраднат самоличността ми, преди да ме превърнат в това. — Тя погледна към дрехите си с отвращение. — Трябва да се върна у дома.
Шокирана, Анабет направи крачка назад.
— Ти си… ти си Минерва!
— Не ме наричай така! — Сивите очи на богинята блеснаха яростно. — Някога носех копие и щит! Някога държах победата в ръката си! Бях толкова повече, отколкото съм сега!
— Мамо — гласът на Анабет потрепера, — аз съм, Анабет. Твоята дъщеря.
— Дъщеря ми… — повтори Атина. — Да, децата ми ще отмъстят. Те ще унищожат римляните. Отвратителни, подли, крадливи римляни. Хера каза, че трябва да разделим лагерите. Не, казах аз, нека воюват. Нека децата ми унищожат узурпаторите.
Сърцето на Анабет бясно затупка.
— Ти си искала това? Но ти си мъдра. Разбираш войната по-добре от всеки…
— Някога! — излая богинята. — Някога я разбирах. Но те ме замениха. Уволниха. Взеха ме като трофей и ме отнесоха надалеч от родината ми. Изгубих толкова много. Заклех се, че никога няма да простя. Нито аз, нито децата ми. — Тя погледна внимателно Анабет. — Казваш, че си моя дъщеря…
— Да.
Богинята извади нещо от джоба на ризата си — жетон за метрото, след това го постави в ръката на Анабет.
— Последвай Знака на Атина — каза тя. — Отмъсти за мен.
Анабет бе погледнала жетона. Докато го гледаше, той се превърна в древна сребърна драхма, използвана някога от атиняните. На нея бе изобразена сова — свещеното животно на Атина, заедно с маслиново клонче. От другата страна имаше надпис на старогръцки: „Знакът на Атина“.
Тогава Анабет не бе разбрала какво означава това. Не бе разбрала защо майка й се държи по този начин. Минерва или не, тя не трябваше да е толкова объркана.
— Мамо… — опита се да я успокои тя. — Пърси го няма. Имам нужда от помощта ти.
Анабет бе започнала да й разказва за плана на Гея, който трябваше да обедини двата лагера срещу гигантите, но богинята бе тропнала с крак по мраморния под.
— Никога! — излаяла бе тя. — Всеки, които помага на Рим, трябва да умре! Ако се присъединиш към тях, значи не си мое дете. Значи вече си ме провалила.
— Майко!
— И не ми пука за този Пърси! Ако той е отишъл при римляните, нека умре! Убий го. Избий всички римляни. Намери Знака и го последвай. Виж оскърблението, което Рим ми нанесе. И отмъсти!
— Атина не е богиня на отмъщението — бе казала Анабет, забивайки нокти в дланите си. Сребърната драхма бе натежала в ръката й. — Пърси е всичко за мен!
— А отмъщението е всичко за мен! — бе изръмжала Атина. — Коя от нас е по-мъдра?
— Нещо не е наред. Какво ти се е случило?
— Рим ми се случи — горчиво бе казала богинята. — Виж какво сториха с мен, превръщайки ме в римлянка! Искат да съм тяхната богиня? Нека тогава вкусят от собственото си зло. Избий ги, чедо.
— Не!
— Тогава ти си едно нищо!
Богинята се бе обърнала към картата на метрото. Изражението й се бе смекчило, бе станало объркано и замаяно.
— Само ако намеря пътя… пътя към дома. Тогава може би… Но не. Отмъсти за мен или ме остави на мира. Вече не си мое дете.