Империя на бури
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #5
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Империя на бури». Краткое содержание книги:
– Дали и двете страни ще наложат принудителна военна служба? – попита задъхано Мериън.
– Знам ли – отговори Ник. Мирисът и звуците на реката ставаха все по-осезаеми и Лоркан беше сигурен, че наближават кантона. Затова бръкна в жакета си за парите, които Моли му беше поискала. Доста повече от справедливия им дял, но не го интересуваше. Тези хора можеха да вървят по дяволите веднага щом ги откараха до сигурността на безкрайните равнини. – Херцог Перингтън може изобщо да не види нужда от нас, щом има вещици и зверове на своя страна.
И много по-страшни твари, искаше да добави Лоркан. Копои на Уирда и илкени, и боговете знаят още какво...
– Но Елин Галантиус... – подхвана умислено Ник. Ръката на Мериън се скова върху коляното на Лоркан. – Интересно ми е какво ще стори тя. Не е искала помощ, не е призовавала войници. Завладя цял Рифтхолд... уби краля, унищожи двореца му. Но върна града на новия му владетел.
Мериън се приведе напред и пейката под тях изскърца.
– Какво знаеш за Елин?
– Само слухове оттук-оттам – сви рамене Ник. – Разправят, че била невиждана хубавица, но студена като лед. Наричат я тиранин, страхливка, курва. Благословена от боговете и прокълната от боговете. Кой знае? Само на деветнайсет е, пък да носи толкова тежко бреме... ала се приказва, че дворът й бил силен. Бранели я хамелеон и двама принцове воини.
Лоркан се замисли за хамелеонката, която най-безцеремонно бе повърнала не веднъж, а два пъти върху него; за двамата принцове воини... Единият – синът на Гавриел.
– Ще ни избави ли, или ще обрече всички ни на смърт? – размишляваше на глас Ник, загледан в колоната ездачи зад фургона им. – Не знам дали ми харесва идеята да оставим всичко в нейни ръце, но... ако спечели войната, може пък земите ни да се оправят, животът ни да се подобри. А ако загуби... е, сигурно и бездруго заслужаваме да сме обречени.
– Ще спечели – заяви Мериън с тиха сила.
Ник вдигна вежди.
Чуха се крясъци на мъже и Лоркан каза:
– По-добре да оставим този разговор за друг път.
Наблизо захрущяха ботуши по чакъл и в следващия момент няколко униформени надникнаха през задния вход на фургона.
– Излезте – нареди единият. – Стройте се в редица.
Погледът му се спря на Мериън и в очите му изплува грозна, позната до болка светлина.
Лоркан затегна хватката си около раменете й и вместо да изръмжи, се обърна към нея с думите:
– Хайде, съпруго.
Тогава войникът го забеляза. Той отстъпи назад леко пребледнял и нареди да претърсят провизиите им.
Лоркан изскочи от фургона пръв и помогна на Мериън да слезе, хващайки я с две ръце за кръста. Като понечи да отстъпи от него, той я придърпа обратно към себе си и я прегърна през корема. Посрещна погледа на всеки от войниците, които минаха покрай тях, и му стана чудно кой ли пазеше тъмнокосата красавица от предния фургон.
След малко двете с Моли се появиха иззад фургона. Тъмна шапка с периферия прикриваше половината от матовото лице на хубавицата, а тялото й беше загърнато с дебело палто, гонещо окото от всяка женствена извивка по снагата й. Дори устата й бе заела неприятна форма, сякаш жената беше навлякла чужда кожа.
Въпреки това Моли я тикна между Лоркан и Ник. После взе кесията с пари от свободната ръка на Лоркан, като дори не му благодари.
Тъмнокосата се приведе напред и прошепна на Мериън:
– Не ги поглеждай в очите и не им отговаряй.
Мериън кимна, сведе брадичка и прикова поглед в земята.
Лоркан усещаше разтуптяното й сърце до себе си – подивяло, независимо от спокойното примирение, изписано по всяка ивица на тялото й.
– А ти – изсъска на него хубавицата, докато войниците претърсваха багажа им, взимайки каквото им се понравеше. – Моли каза, че ако се сбиеш с някого, изчезваш и няма да те вадим от затвора. Така че... остави ги да приказват и да ни се присмиват.
На Лоркан му хрумна да й отвърне, че може да изколи целия им гарнизон, ако му скимнеше, но наместо това просто кимна.
След пет минути се чу друга заповед. Моли плати таксата с парите на Лоркан и своите собствени, плюс допълнително за „бързо преминаване“. Сетне всички отново се натовариха по фургоните и никой не посмя да провери какво е било откраднато под носовете им. Мериън трепереше леко, докато я притискаше към себе си, но изражението й оставаше равнодушно, даже отегчено.
Стражите дори не ги разпитаха, не им зададоха въпроси за куцаща жена.
Акантус ехтеше под тях, докато минаваха по моста и колелата на фургона им трополяха по древните камъни. Мериън не спря да трепери.