Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Аз пък го очаквам с нетърпение — невесело се усмихна Шанд. Въртеше на пръста си подаръка от Ялкара — пръстена от платина, злато и сребро.
— Но дори ти — усъмни се Игър, — колкото и велик да си бил някога…
— Научих много от Ялкара за Фейеламор. И правото е на моя страна. Имам и пръстена, ако силата му се е съхранила. Не че разчитам на него. Ще се промъкнем в долината незабелязано, после ще видим. Игър, позволяваш ли обаче да ти кажа нещо лично и да бъда напълно откровен? Отнася се за Мейгрейт.
Игър се начумери.
— Стига да не злоупотребиш с нашето приятелство.
— Не си позволявай… прекомерни надежди.
— Чух достатъчно! — сопна се Игър.
21. Гилиас
Снежната буря принуди фейлемите да се скрият в другия заслон и Мейгрейт престана да чува разговора им. Тя ту задрямваше, ту се будеше до края на деня. Опомни се по здрач. Фейлемите отново седяха около огъня. Сега си приказваха за южните земи и думите им й напомниха отдавнашни случки. Отиде при тях.
— Трябва да си направим по-добър бивак — каза Гетрен. — Ако изобщо решим да останем, тук не можем да настаним стотици.
— По-нагоре в долината има пещери — успокои го Мейгрейт. — Там скалите се събират към реката. Достатъчно просторни са да подслонят стотици хора през зимата, макар и по-натясно.
— Ние предпочитаме да сме всички заедно, но ще имаме затруднения с храната. Това, което си натрупала, ще стигне за не повече от седмица.
— В тези гори има дивеч — отвърна тя.
— По-добре да не седим бездейно.
Тъкмо този ден беше хид, но отмина незабелязано, защото от плътните облаци се сипеше сняг. Но в часа, когато луната изгря, Мейгрейт се поддаде на плашещо предчувствие.
Не прекарваше много време с фейлемите, които бяха заети да ловят дивеч и риба и да опушват месото. Беряха и всякакви ядки от гъстите храсти край входа на долината, а и подготвяха пещерите. Тези занимания запълниха още две седмици.
Фейлемите се бяха върнали току-що в бивака — уморени, но натоварени с прясно месо и пълни торби ядки, когато Фейеламор Докуцука при огъня. Тътреше се като саката старица. Талия я бе ударила лошо в гърба, когато се стовари върху нея.
Мейгрейт бе слязла при реката да налее вода. Върна се с две пълни дървени кофи на кобилица и завари тримата си гости в странно наежени пози да спорят разгорещено с Фейеламор.
— Само триста?! — нададе вой тя. — Ами другите?
— Заклеха се да останат на Сантенар — осведоми я Еламай, макар че под напора на гнева й се огъна назад като фиданка в ураган. — Няма да направят и една крачка под твое водачество, дори ти да им предлагаш единствения път към дома.
Фейеламор се разтресе от главата до петите. Мейгрейт се шмугна зад близкото дърво с опасението, че нейната господарка ще изпадне в поредния си пристъп, но Фейеламор се овладя.
— А вие какво имате да ми кажете?
Впи във всекиго поред поглед, който би могъл да разтопи стъкло. Тримата обаче й се опълчиха.
— Мейгрейт ни разказа за твоя позор — натърти Гетрен. — Щом намерим книгата, която си благоволила да загубиш, отиваме си у дома. Тоест в Мириладел!
— Мириладел не е наш дом! — разпищя се Фейеламор. — Ние сме фейлеми. Нямаме друг дом освен Талалейм.
Тримата се врътнаха и се отдалечиха с изопнати гърбове. Тя продължи да им крещи, но никой не я погледна.
— Мейгрейт! — провикна се тогава Фейеламор.
Мейгрейт остави кофите на земята. Знаеше какво и предстои. Фейеламор пак щеше да я унижава и да и напомня колко е безполезна. Отново щеше да и отнеме чувството за собствено достойнство, което бе градила с толкова терзания.
„Не и този път!“ Другите фейлеми й бяха сторили голяма добрина. Подготвяше се усърдно, развиваше силните страни в съзнанието си и опознаваше докрай слабостите си. Стоеше пред прага на отърсването от оковите.
— Какво има, Фейеламор? — невъзмутимо се обади тя и излезе иззад дървото.
— Ти си ме предала! Заповядах ти да не им казваш нищо!
— Та те са от твоя народ — опита да се оправдае Мейгрейт. — Защо да не им отговарям, когато задават въпроси?
Розово-златистата кожа на Фейеламор потъмня до цвета на меДен съд.
— Твоят дълг е към мен! Единствено към мен! — И защо да имам дълг към тебе?
— Защото те храних и обличах, а по-добро обучение не би получила от никой друг на Сантенар. Отдадох ти сто години от живота си!
— Не си го правила заради мен, а за да осъществиш гнусните си замисли.
— Няма значение защо съм го правила.
— А фейлемите казват, че…
— Фейлемите са овце! — презрително процеди Фейеламор. Мейгрейт прибягна до по-убедителния си довод.