Дребната старица, която наруши всички правила

– Да видим какво имаме този път – каза Янсон и погледна в ремаркето.

– Цяла каса финландска водка изобщо не е зле!

– А багажникът от автомобил?

Те се опитаха да го отворят, но беше заключен. Алансон взе отвертка и се зае да човърка ключалката с нея, докато не се чу изщракване и тя не се отвори.

– Помниш ли онзи път, когато багажникът беше пълен с мръсно пране?

Янсон се ухили и отвори капака. Вътре имаше клетка за котка, котешка храна, някакви одеяла и консерви. Под всичко това се виждаха два чифта ски и щеки.

– Мамка му!

– Можем да ги занесем в „Изгубени вещи“ – каза Алансон.

– Ами, по-добре направо да ги изхвърлим!

– Ами тези, пазарските колички?

Алансон сряза ключалката и дръпна ципа.

– Какво, по дяволите...? Хартия. Кой пълни цяла пазарска количка със стари вестници?

– Сигурно под тях има китайски порцелан или нещо подобно.

Янсон нетърпеливо започна да вади хартията, но не намери нищо под нея, а подът се покри със стари вестници. Алансон повдигна вежди и се зае да разглежда количката по-подробно.

– Може би има наркотици в дръжката. Най-добре да внимаваме. Видя ли тази малка дупка отгоре? Сигурно са скрили нещо в нея. Не искам да се забърквам в нещо подобно.

– Нито пък аз. Ще я изхвърлим. Ами другата пазарска количка?

– Сигурно е пълна със същите боклуци – каза Янсон, но въпреки това отвори капака и погледна вътре.

После изръмжа:

– Да, и в тази има вестници.

– А има ли дупка на дръжката?

Янсон я пипна, за да провери.

– О, да, и в тази има дупка.

– А тази? – каза Янсон и подритна третата пазарска количка.

– Хм, тук няма дупка, но вътре шумоли по същия начин, мамка му. Нищо не разбирам – три пазарски колички, пълни с вестници. Хайде просто да ги изхвърлим и трите.

Алансон метна пазарските колички обратно в ремаркето и огледа съдържанието на склада.

– Нали се сещаш, че скоро ще се наложи да се опитаме да продадем всичко това?

Той кимна към дъното на склада, където покрай по-късата стена бяха подредени велосипедите. Преди три седмици двамата бяха обрали стойките за велосипеди в целия град и се бяха сдобили с няколко ремаркета велосипеди за продан.

– Може би следващата седмица. През почивните дни ще бъде удобно. Вече се обадих на естонците, за да им кажа да ни платят в евро – отговори Янсон.

– Добре, но сега трябва да тръгваме.

Янсон седна зад волана и изкара колата. Алансон затвори вратата, заключи склада и също скочи в колата. Извади цигара, запали я и отвори прозореца. Няколко дъждовни капки го опръскаха по лицето.

– Ще вали. Карай бързо! – каза той.

– Знаеш ли какво? Тези пазарски колички са водоустойчиви – обади се Янсон. – Можем да ги спасим.

– Тези боклуци? Защо да се занимаваме с тях?

– Поне едната? – настоя Янсон, който съвсем беше забравил за дупката в дръжката.

– И какво, ще дърпаш пазарска количка след себе си като някоя бабичка? – подигра го неговият приятел.

Янсон не му обърна внимание, а слезе от колата и свали една от пазарските колички от ремаркето. После отвори вратата на склада и я остави върху един палет точно до входа. Докато затвори вратата и я заключи отново, вече валеше като из ведро.

– Тези пазарски колички са супер – каза той. – Ще ни свърши работа, ако трябва да пренесем нещо, без да се намокри. Рано или късно ще ни потрябва, ще видиш.

– Добре, но ако ми се появиш и с шапка с воалетка, ще си потърся нови приятели!

Двамата отидоха до контейнера за боклук, който беше по-надолу на кея, изхвърлиха найлоновите чували и двете останали пазарски колички. След това занесоха багажника от автомобил и някои от по-малките неща в бюрото за изгубени вещи. Този номер им беше спечелил славата на надеждни и честни служители.