Наследството на тамплиерите

До този момент не бяха видели никого.

Стигнаха до етажа, който приютяваше горната зала, канцелариите и общите помещения. В отминали времена, когато абатството било недостъпно за външни лица, никой от членовете на ордена нямал право да пристъпва отвъд входа на приземния етаж. Но през XX век, когато туризмът започнал да процъфтява и другите абатства отворили портите си, Абатството на водопадите ги последвало, за да не буди подозрения, и започнало да организира посещения и лекции, много от които се провеждали именно тук.

Влязоха в просторното фоайе. Прозорците с грапаво зеленикаво стъкло хвърляха мътни снопове светлина върху пода с шахматно наредени плочки. Едната стена бе почти изцяло закрита от чудовищно голямо дървено разпятие, друга — от гоблен. На изхода към друг коридор, отвъд широкото пространство, на трийсетина метра от тях, стоеше Раймон дьо Рокфор, зад него петима братя, въоръжени с пистолети.

— Тръгвате ли си? — попита Дьо Рокфор.

Сенешалът замръзна, но Джефри вдигна своя пистолет и стреля два пъти. Мъжете в другия край се хвърлиха на земята, докато куршумите отскачаха от стената.

— Натам — извика Джефри и посочи наляво към друг коридор.

Два куршума изсвириха покрай тях.

Джефри изпрати още един към другия край на фоайето и двамата заеха отбранителна позиция на входа на коридора, до един от салоните, в които някога търговците предлагали стоките си за продан.

— Е, добре — провикна се Дьо Рокфор. — Вече привлякохте вниманието ми. Нужно ли е да се стига до кръвопролитие?

— От теб зависи — отвърна сенешалът.

— Мислех, че високо цениш клетвата си. Нима не е твой дълг да се подчиняваш на магистъра? Заповядах ти да останеш в стаята си.

— Така ли? Забравил съм.

— Интересно как за теб важат едни правила, а за нас останалите — други. Но дори и така да е, не можем ли да проявим разум?

Тази проява на любезност бе доста озадачаваща.

— Какво предлагаш?

— Очаквах, че ще се опиташ да избягаш. Най-подходящото време са обедните молитви, така че бях нащрек. Виждаш ли, добре те познавам. Но твоят съюзник ме изненадва. Проявява смелост и вярност. Бих искал и двамата да се присъедините към каузата ми.

— И какво се очаква да направим?

— Да ни помогнете да си възвърнем миналото, вместо да спъвате усилията ни.

Нещо не беше съвсем наред. Дьо Рокфор се преструваше. Явно искаше да спечели време.

Сенешалът се извърна бързо назад.

Иззад ъгъла се показа въоръжен мъж. Джефри също го забеляза. Сенешалът стреля веднъж към полите на расото му. Чу изплющяването на куршума, раздиращ плътта, и писъка на мъжа, който се свлече върху плочите. Дано Бог му прости. Уставът забраняваше да се наранява друг християнин. Но нямаше избор. Трябваше да избяга от този затвор.

— Да вървим.

Джефри мина отпред и двамата хукнаха, прескачайки гърчещия се от болки брат.