Сезонът на Костите

- Приятно ми е - поех я аз.

Ръкостискането му бе студено и здраво. Седнахме на неговата маса и когато келнерът дойде, Джаксън не си поръча храна, а само чаша мекс - безалкохолно вино. Скъпа напитка. Явно имаше изискан вкус.

- Имам предложение за теб, госпожице Махони- каза, след като отпи. - Вчера доктор Нигорд дойде да говори с мен. Каза, че притежаваш способността да нанасяш известни... медицински аномалии на другите хора. Вярно ли е?

Погледнах Ник, който само се усмихна.

- Спокойно. Той не е от Сцион.

- Не ме обиждайте. - Джаксън сръбна отново от мекса си. - Аз съм по-далеч от Архонтството, отколкото люлката от гроба. Не че тези две състояния са чак толкова отдалечени, но схващате мисълта ми.

Не бях сигурна, че схващам, но той положително не се държеше като сционски чиновник.

- Имате предвид кръвотеченията от носа? - попитах.

- Да, именно тях. Очарователно. - Ръцете му бяха сплетени пред него. - Нещо друго?

- Главоболия. Понякога мигрени.

- А как се чувстваш ти, когато го правиш?

- Уморявам се. И ми се гади.

- Разбирам. - Очите му обходиха лицето ми. Бяха хладни, анализиращи и сякаш виждаха отвъд мен. - На колко си години?

- Шестнайсет - отвърнах.

- Почти е време да напускаш училище. Освен, разбира се, ако не те поканят в Университета.

- Не е много вероятно.

- Отлично. Повечето млади хора се борят да си намерят някакво занятие в цитаделата. - Той забарабани с пръсти по масата. - Аз пък ще ти предложа работа до живот.

- Каква работа? - смръщих вежди аз.

- Такава, която ще ти носи добри приходи. И ще те защитава. - Джаксън се взря изпитателно в мен. - Имаш ли понятие какво представлява ясновидството?

Ясновидство. Забранената дума. Озърнах се наоколо. Никой в заведението сякаш не гледаше. Нито пък слушаше.

- Неестественост - казах.

Джаксън се подсмихна.

- Така го нарича Сцион. Но какъв е истинският смисъл?

- Нещо като екстрасензорно възприятие. Виждане на неща, които са скрити.

- А къде са скрити?

Поколебах се.

- В подсъзнанието?

- Понякога, да. А друг път - той духна свещта по средата на масата - в етера.

Загледах дима от фитила, изпитвайки странно привличане. В гърдите ми се разля хлад.

- Какво е етерът?

- Безкрайност. Ние идваме от него, живеем в него, а когато умрем, се връщаме обратно в него. Но не всички от нас са склонни да се разделят напълно с физическия свят.

- Джакс - намеси се полугласно Ник. - Това трябваше да е увод, а не цяла лекция. Тя е само на шестнайсет.

- Не, искам да знам - настоях.

- Пейдж...

- Моля ви. - Трябваше да знам.

Изражението му се смекчи. Той се облегна назад и отпи от чашата си с вода.

- Е, твоя воля.

Джаксън, който ни наблюдаваше с вдигнати вежди, присви устни и продължи:

- Етерът е по-висша плоскост на съществуване, която се простира паралелно на физическата. Ясновидците - хората като нас - имат способността да черпят от него.

Седях в ресторант с двама неестествени край себе си.