Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
Фаранд издаде слаб звук в съня си.
Денил надигна глава и се намръщи. Младият мъж беше пребледнял. Уплахата от залавянето му се беше отразила ужасно. Магьосникът се взря отблизо. Устните на Фаранд бяха по-тъмни. Почти сини...
Денил се приближи до леглото. Хвана Фаранд за рамото и го разтърси. Очите на мъжа се отвориха, но не можаха да се фокусират. Денил постави длан на челото му, затвори очи и протегна пипалата на съзнанието си. Когато почувства хаоса в тялото на мъжа, той рязко си пое дъх.
Някой го беше отровил.
Денил почерпи от силата си и вля в него малко лечителска енергия, но му беше трудно да разбере откъде да започне. Първо я приложи върху най-пострадалите органи. Но отровата постепенно се разпространяваше из тялото и състоянието на мъжа продължаваше да се влошава.
„Това не е по силите ми – помисли си отчаяно Денил. – Трябва ми лечител”.
Той си помисли за другите двама магьосници на кораба. Никой от тях не беше лечител. И двамата бяха елийнци. Спомни си за предупреждението на дем Марейн.
„Нали разбирате, че кралят ще предпочете да го убие, вместо да позволи на Гилдията да разбере какво знае”.
Барийн е бил тук, когато храната е била поднесена.
Той ли беше дал отровата на Фаранд? За всеки случай беше по-добре да не му се обажда. Другият магьосник, лорд Хеменд, бе близък до елийнския крал. На него също не можеше да му се вярва.
Оставаше му само един изход. Денил затвори очи.
— Винара?
— Денил?
— Имам нужда от помощта ти. Някой е отровил отстъпника.
Другите двама магьосници щяха да чуят разговора им, но Денил не можеше да направи нищо. Той постави магически печати на вратата. Макар да не можеха да задържат за дълго магьосниците отвън, те щяха да попречат на обикновени хора да нахлуят изненадващо.
Усещането за присъствието на лейди Винара се засили.
— Опиши ми симптомите.
Той й предаде образа на Фаранд. Кожата му вече беше много бледа, а дишането затруднено. Денил отново проникна със съзнанието си в тялото му и предаде впечатленията си на лечителката.
– Първо трябва да прочистиш отровата, а след това да се заемеш с щетите.
Денил започна един болезнено сложен процес, следвайки внимателно инструкциите й. Първо накара Фаранд да повърне. След това взе един от ножовете, използвани при храненето, почисти го и го наточи с магия. После преряза една от вените на ръката на мъжа. Винара му обясни как да поддържа функционирането на жизненоважните му органи, да се бори с последиците от отровата и да стимулира тялото да произвежда повече кръв, докато заразената течност бавно изтичаше от тялото.
Това изтощи силно тялото на Фаранд. Лечителската магия не можеше да замести хранителните вещества, нужни за производството на кръв и тъкани. Запасите от мазнини и част от мускулната тъкан бяха изчерпани. Когато се събудеше – ако се събудеше – Фаранд една щеше да има сили да диша.
След като Денил направи всичко, което можа, той отвори очи и когато отново започна да усеща стаята, осъзна, че някой удря силно по вратата.
— Знаеш ли кой го е направил? – попита Винара.
— Не. Но имам представа защо. Бих могъл да разследвам...
— Остави това на другите. Ти трябва да останеш и да пазиш пациента.
— Не им вярвам. – Ето. Каза го.
— Въпреки това Фаранд е твоя отговорност. Не можеш едновременно да го пазиш и да търсиш отровителя. Бъди бдителен, Денил.
Тя беше права, разбира се. Денил се надигна от леглото, изпъна рамене и се приготви да се изправи срещу онзи, който чукаше по вратата.
Глава 13
Убийцата
Когато Сония влезе в подземната стая, тя забеляза предметите върху масата. Чиния, пълна с парчета натрошено стъкло. До нея се виждаха счупена сребърна лъжица, купа и късче плат. Както и дървената кутия, в която Акарин държеше камата си.
Вече втора седмица тя практикуваше черната магия. Беше натрупала опит и вече можеше да тегли бързо много енергия или мъничко енергия през най-тънката дупчица. Беше черпила сила от малки животни, растения, дори вода. Но тази вечер предметите на масата бяха различни и тя се зачуди какво ли смята да я научи Акарин.
— Добър вечер, Сония.
Тя вдигна поглед. Акарин се беше облегнал на сандъка. Капакът му беше отворен и вътре се виждаха няколко стари книги. Магьосникът разглеждаше една от тях. Сония се поклони.