Господар на желанието

Емили поклати глава.

– Несъмнено се държа глупаво. Елате, милорди – каза тя, хващайки Дрейвън под ръка и поглеждайки към Саймън. – Ще наредя да ви нахранят и заведат в покоите ви.

Дрейвън ѝ позволи да го преведе през залата, като през цялото време се проклинаше, че не си тръгва. Изобщо не трябваше да идва. Хю му беше смъртен враг, а и не бе оставил капка съмнение, че не го желае в дома си.

Дотук с рицарското чувство. Предпочиташе да го осъдят на бой с камшик, отколкото да е заобиколен от толкова хора, които желаеха падението му.

За разлика от Емили, той добре разбираше опасенията на сестра ѝ от тази тълпа. Кой иска да бъде зрелище за другите?

След като се нахраниха, Емили ги остави за известно време, за да се види със семейството си.

Саймън му подаде бокал със светло пиво и Дрейвън го пресуши на един дъх, докато гледаше как Емили надава писък и прегръща силно някаква монахиня. Реши, че това несъмнено е сестра ѝ Джудит.

– Дрейвън, граф на Рейвънсууд?

Дрейвън се обърна към непознатия глас и видя рицар, само няколко години по-стар от него, да стои зад стола му. Човекът бе поне с глава по-нисък и имаше гъста черна брада и коса, и вероломни очи.

Погледна сивата туника, но не разпозна червената емблема с глиган.

Дрейвън веднага вдигна гарда си.

– Да? – отвърна на непознатия.

– Найлс, барон на Монклеф – каза той, протягайки ръка. – Бъдещият младоженец. Научих от годеницата си, че сте тук и пожелах да стисна ръката на толкова славен човек.

Дрейвън пое ръката му е неохота. Обикновено тъкмо с ласкателите трябваше най-много да внимава. Особено, ако беше с гръб към тях.

А и в този човек имаше нещо, което никак не се харесваше на Дрейвън, макар че не можеше да определи какво точно беше. Но нещо в държанието му го изнервяше.

Покрай тях минаха Емили и монахинята.

Без да се усети, Дрейвън ги проследи с поглед.

Монклеф се засмя и го плесна по гърба. Дрейвън стисна зъби. Едва търпеше Саймън да го тупа така, а пък някакъв непознат...

Кръвта му кипна.

– Познавач сте, милорд – отбеляза Монклеф със смях, докато гледаше поклащането на бедрата на Емили съвсем не без интерес. – Кажете, има ли нещо по-хубаво от това да окървавиш меча на девствено полесражение?

Дрейвън стисна гневно устни. Такова нещо би казал и баща му. А това, че беше изречено за Емили, усили гнева му.

Найлс продължи като пълен глупак:

– С нейния буен нрав, Емили сигурно предоставя добра забава. Я кажете – добави той, като се наведе и снижи гласа си поверително. – Поемала ли ви го е в уста?

Яростта заслепи Дрейвън и преди да успее да помисли, той заби юмрук право в лицето на Найлс. Баронът се завъртя и падна на пода.

С един скок Дрейвън се озова от другата страна на масата, за да сграбчи барона и да го удари отново.

Ненадейно се появи Саймън и го отскубна от Найлс.

Музиката и всички гласове замряха и хората наоколо се обърнаха да видят какво става.

Найлс се изправи с олюляване от пода, а очите му горяха кръвожадни. Избърса кръвта от устните си и втренчи свиреп поглед в Дрейвън.