Господар на желанието

– Дали боли когато, какво? – подкани я той.

Тя го погледна в очите само за миг, след което вдигна глава към звездното небе.

– Боли ли, когато... – и думите ѝ се изгубиха зад ръката, която прекара през устните си.

– Не чух края на въпроса.

Емили затвори очи, пое дълбоко дъх и изстреля:

– Боли ли, когато мъжът проникне в жената?

Ако го беше зашлевила през лицето вместо това, не би бил толкова зашеметен. Още по-лошо бе, че в ума му изскочиха сцени как ѝ показва нагледно отговора, като я обладава по няколко различни начина.

– Мисля, че предпочитам мънкането иззад ръката ви.

– Дрейвън, моля ви – приплака тя, като най-сетне го погледна в очите. – Достатъчно ми е неловко. Моля ви, не влошавайте нещата. Не знаех кого другиго да попитам. Алис е изчезнала бог знае къде, а това не е въпрос, който мога да задам на някой непознат.

– Несъмнено не можете.

– Е? – настоя тя.

– Защо искате да знаете?

– Не мога да ви кажа, но е важно.

Той прокара ръка през лицето си. При друг случай би се заклел, че тя пак го преследва, но угрижените ѝ очи не оставяха съмнение, че наистина търси честен отговор.

Дрейвън пренебрегна горещото усещане в слабините си, когато тялото му напрегна тесните връзки на дрехата и поклати глава.

– Не, милейди. Не боли. В действителност е много приятно.

И ако не се боеше, че тя веднага ще се съгласи, би предложил да ѝ покаже точно колко приятно е.

– А случвало ли ви се е жената да извика, когато... не, почакайте – спря се тя. – Не отговаряйте. Не искам да знам за жените, с които сте бил – тя вдигна поглед към него и го дари с усмивка, от която му прималя. – Благодаря ви за откровеността. Знаех, че мога да разчитам на вас.

– Твърде много ме ласкаете.

– Замисляли ли сте се, че вие не се ласкаете достатъчно?

Той не можеше да ѝ отговори, а и в момента не беше сигурен дали трябва.

– О, Дрейвън – прошепна тя – иска ми се да можехте само за миг да се видите с моите очи.

Той изсумтя.

– Сама казахте, че сте мечтателка, милейди. В мен вие виждате онова, което искате да видите. И ме смятате за някакъв герой, като онези, за които пеят глупавите музиканти. Аз не съм Акъсейн, та да доказвам любовта си, като мина гол – защо тази дума изскачаше във всеки техен разговор? – през портите, за да докажа любовта си към вас. Аз съм просто мъж, Емили. Нищо повече.

– Да, мъж сте. Във всеки смисъл на думата. А аз съм жена, която усеща всяка част от вас, когато сте близо до мен. Долавям дори топлия ви мъжествен аромат и присъствието ви, с всяко сетиво и частица на тялото си.

С пламнали и още по-твърди слабини, пред погледа на Дрейвън затанцуваха картини: на тях двамата под лунната светлина, как я целува, как смъква роклята от раменете ѝ и я обладава тук, на тясната пътека.