Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
- Но се сближихте и с Каро, нали?
- О, да, обичах Каро. Тя беше много по-навътре в шоубизнеса от Ели. А беше и фантастична домакиня. Храната при нея винаги беше страхотна, пиенето никога не свършваше, канеше много интересни хора. Какви прекрасни недели бяха. Запознах се с някои очарователни мъже... - гласът му заглъхна, пред очите му явно се мяркаха спомени.
В цялата тази история липсваше един основен играч. Основен играч, който може да е имал мотив да премахне Каролайн Абът от този свят.
- А как гледаше Том Абът на всичко това? - попита Карен.
Пак това бързо повдигане на едната вежда.
- Том рядко се появяваше. Беше корабен инженер и прекарваше цели месеци по море. Когато се прибираше, купоните се преустановяваха и почти не виждахме Каро - той се усмихна. - Но поне в тези случаи си връщах Ели за няколко седмици, преди Том да замине отново. Но накрая той почти не се вестяваше. Надали е видял Гейбриъл повече от един-два пъти, преди да почине.
- Почина ли? - Карен нямаше намерение да разкрива, че за нея това не е новина. Надяваше се да измъкне от него нещо, което не присъстваше във вестникарските статии.
- Да. В Тайланд или Филипините, на някакво такова място. Трябва да е било около 1990 година.
- Сигурен ли сте?
- Така ми се струва. Но вие може лесно да проверите - спомням си, че когато Ели ми се обади, гледах как освобождават Нелсън Мандела от затвора.
Карен знаеше, че той не е сбъркал годината, но се престори, че не е наясно.
- Ще проверя. А от какво почина?
- Кой знае? Каро каза, че се разболял от някаква треска. Но аз се питах дали не си го е измислила, за да прикрие факта, че той я е напуснал.
- Това ми се струва доста крайно. Няма нищо срамно в края на един брак.
Изражението му беше смутено.
Знам, но какво бих могъл да кажа? Сега малко се срамувам от предположенията си.
- А отношенията между Каро и Ели? Какво можете да ми кажете по този въпрос?
Завесата се спусна. Явно не всичко се изписваше ясно по лицето на Аш. Отрано се беше научил да пази тайната на собствената си сексуалност. И като че ли тази предпазливост обхващаше и други теми.
- Да не намеквате, че са имали сексуални отношения?
- Само питам - Карен не отклоняваше спокойния си поглед от присвитите му очи.
Той въздъхна.
- Това, че съм гей, не ме кара да предполагам същото у всички останали. Напълно възможно е двама души да имат близки отношения, без да са любовници. В края на краищата, аз самият бих определил така връзката си с Ели. Споделяхме много неща, но не всичко.
- Аз самата имам един-двама подобни приятели - при това не може да се каже, че лъжа, помисли си Карен. - Но вие ни кога ли не сте задавали въпроси за това? Никой не ви е казвал подобно нещо?
- Никога не съм питал - каза той твърдо. - Живеем в много клюкарски свят, скъпа. Ако не знаеш нищо, нищо не можеш да издадеш.
Това звучеше логично, но Карен все пак мислеше, че той я заблуждава. Той знаеше, каквото имаше да се знае, но нямаше да го каже. Погледна часовника си и като че ли се стегна. Явно се канеше да си върви.
- Един последен въпрос, преди да тръгнете. Имаха ли врагове Каро и Ели? Имаше ли някой, който да им желае зло?
Очите му се разшириха.
- В този бизнес всички имаме врагове. Но не такива, които биха извършили убийство - изглеждаше засегнат. - А ако са имали такива врагове, не биха го споделили с мен.
- Какво искате да кажете с това?
- Хайде, госпожо детектив, нали сте жена. Знаете как жените споделят помежду си неща, за които и през ум не би им минало да говорят с мъж, пък дори той да е гей. Случвало се е да вляза в някой бар, където съм имал среща с момичетата и да ги намеря да си шушукат с някой от театъра - Фелисити Фрай или друга видна клюкарка, - но щом стигнех до масата, те млъкваха и се преструваха, че са разговаряли за чанти или обувки. Казвам ви, бяхме близки, но бяхме и лекомислени. Около нас умираха хора. Не ни се искаше да прекарваме времето си само в мрачната действителност. Когато бяхме заедно с Каро и Ели, целта ни беше да съхраним, доколкото можем, доброто си настроение. Бяха очарователни момичета, вярвайте ми. Невъобразимо е някой да е искал да ги убие. Невъобразимо.
27.
Невъобразимо“ беше дума, която Карен не признаваше. По отношение на човешкото поведение нищо не излизаше извън границите на въображението й. По-трудно й бе да привикне с мисълта за неща, на които се бе натъквала, но никога дотогава не си бе представяла - причинявани от хора на други хора. Колкото и да беше тъжно, причиненото на четиримата пътници в онзи "Чесна Скайлейн“ беше ужасно, но съвсем не необичайно.