Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Съмнявам се. Господа, по-добре си събирайте нещата и тръгвайте. Нататък, накъдето си вървяхте. Скоро тук ще дойдат стражи, а те не са под командването на моя работодател.
Локи събра окървавените си стилети и ги избърса в панталоните на убития мъж, преди да ги прибере обратно в ръкавите си. Гневът на борбата се беше уталожил и при вида на трупа Локи усети, че му се повдига, и бързо се дръпна оттам.
Джийн вдигна палтото си и пъхна вътре брадвата. Скоро тримата вървяха, с Мерейн по средата, промушила ръце в лактите им.
— Моят работодател — обади се тя — пожела тази вечер да ви пазя и като дойде сгода, да ви заведа долу на един кораб.
— Чудесно — рече Локи. — Отново частен разговор.
— Не бих казала. Но ако трябва да гадая, бих предположила, че е намерил работа за вас двамата.
Джийн метна бърз поглед на двата трупа, проснати в тъмното далече зад тях, и се изкашля в юмрука си.
— Великолепно — изръмжа той. — Досега това място е толкова скучно, само усложнения липсват!
Реминисценция:
Увеселителната война
1
На шест дни път от Тал Верар нагоре по крайбрежния път поселището Салон Курбо се гуши в една клисура сред черните морски скали, потънала в необичайно буйна зеленина. Нещо повече от частно имение, но не съвсем село, поселището се е вкопчило в своеобразния си живот в тлеещата сянка на планината Азар.
По времето на Теринския трон Азар оживял и изригнал и погребал живи три села и десет хиляди души за някакви си минути. В днешно време той явно е доволен само да тътне и кудкудяка и да изпраща към морето виещи се пепелни струи и ята от гарвани кръжат безгрижно под уморения пушек на стария вулкан. Тук започват горещите, прашни равнини, наречени Адра Моркала, обитавани от малцина и необичани от никого. Те са се ширнали като изсъхнало, напукано морско дъно чак до южните граници на Галинел, най-западния и занемарен кантон на Кралството на Седемте същности.
Локи Ламора влезе в Курбо на кон на деветия ден от Дурим в Седемдесет и осмата година на Нара. Мека зима, каквато е в западните краища. Една плодоносна година (и отгоре) бе изминала, откакто двамата с Джийн за пръв път стъпиха в Тал Верар и в обкования с желязо сандък отзад в наетата карета на Локи дрънкаха хиляда златни солария, откраднати на билярд от някой си лорд Ландревал от Еспара, необичайно чувствителен към лимони.
Малкото пристанище на поселището гъмжеше от малки плавателни съдове — яхти, увеселителни баржи и плаващи край брега галери с квадратни копринени платна. Далеч в открито море бяха закотвени един галеон и един едномачтов платноход. И двата развяваха вимпелите на Лашейн под фамилни гербове и знамена, непознати на Локи. Вееше лек ветрец и слънцето беше бледно, по-скоро сребристо, отколкото златно иззад мъгливите издихания на планината.
— Добре дошли в Салон Курбо — приветства ги лакей, облечен в ливрея в черно и масленозелено и с висока шапка от пресован черен филц. — Какви са званията ви и как е нужно да ви обявим?
Жена в ливрея постави дървено блокче под отворената врата на каретата, той слезе с ръце на кръста и се протегна с облекчение, а после скочи на земята. Носеше увиснали черни мустаци под очила с черни рамки и напомадена черна коса. Дебелото му черно палто беше прибрано в кръста и раменете, но разкроено от кръста надолу. Полите му стигаха до коленете и се развяваха подире му като наметало. Беше сменил по-изисканите впити панталони и обувки със сиви панталони, чиито крачоли бяха затъкнати в ботуши до коляното, матовочерни под тънкия слой пътен прах.
— Аз съм Мордави Феруайт, търговец от Емберлен — представи се той. — Съмнявам се дали е нужно присъствието ми да бъде обявявано, тъй като не притежавам никаква значима титла.
— Много добре, мастер Феруайт — отвърна любезно лакеят. — Лейди Салджеска ви е признателна, че посетихте Салон Курбо, и искрено ви желае успех във вашите работи.
— „Признателна ви е, че посетихте“ — отбеляза Локи, — а не „Ще е поласкана да ви приеме“. Графиня Вира Салджеска от Лашейн беше абсолютната владетелка на Салон Курбо — поселището бе изградено в един от нейните имоти. Наравно отдалечено от Балинел, Тал Верар и Лашейн и еднакво неудобно за управление, Салон Курбо беше до голяма степен автономно убежище на богаташите от Пиринчения бряг.
В добавка към постоянно пристигащите по крайбрежния път карети и увеселителните корабчета от морето Салон Курбо привличаше и още една забележителна форма на придвижване, върху която Локи бе размишлявал меланхолично по протежение на целия път.